Спомени на Христо Лулчев, роден в гр. Оряхово и бивш началник станция в град Русе
„ В град Оряхово през турско време – преди Освобождението пощата се разнасяше със шеркет – конска кола с високи пружини.
Запомнил съм да кара такава кола Шодрата, който още с навлизането в града отгоре на баира викаше много силно: „Хеей! Варда!”. Всеки, който чуеше този вик или дрънкането на звънците, отстраняваше се от пътя. Тъй викаше той, докато стигне до станцията. А тя се помещаваше в сданието на Нино Кълев Абаджията, който водеше спор с властта, която освен, че не му плащала наем, но искала да му го завладее. В последствие Нино спечели и взе сградата си.
Как се е разнасяла кореспонденцията, пристигнала с Шаркета не зная, обаче това, което заварих аз в 1881 година, когато постъпих ученик в Телеграфо-пощенската станция, вадя заключение, че тя е раздавана от някой волнонаемен или пък без заплата турчин, който сигурно е умеел само да чете, но не и да пише. И той се е прехранвал от давания му за всяко писмо бакшиш.
През 1881 года в града пристигаха писма от преселилите се в Цариград турци. Когато пристигаше пощата, раздавачът вземаше писмата за турската махала и отиваше в кафенето, където прочиташе адресите и който си чуе името, вземаше писмото и даваше на раздавача 50 сантима ако писмото е от Цариград, ако ли е от вътрешността на страната- две ермилачета, един грош или 20 сантима. Това положение продължи даже и до 1884 година.
През 1884 година бях преместен чиновник във Видин. Станцията се помещаваше в циганската махала, там където е била и в турско време. Един ден се качих на тавана и останах смаян, когато видях купища писма, затворени и облепени с марки на Австрийското параходно дружество и недоставени.
Възползвах се от случая и отлепвах марките от тези писма, бях събрал около 500-600 такива. Тогава още не беше се резпространила болестта за събиране на марки. Там на тавана останаха още с хиляди писма!”
Държавен архив - Враца
--230.png)
