УСТРОЙСТВО НА МЕЖДУСЕЛСКАТА ПОЩА
По споразумение с Министерството на вътрешните работи, кореспонденцията от и за селата, в които няма Телеграфо-пощенски станции се разменяла посредством стражарите в Околийските управления.
Законът от 31.12.1894 г. , утвърден с Указ № 223, поставя в услуга на селското население междуселската поща, която се слива с държавната под ведомството на отдел „Пощи и телеграфи” и е уредена така, че селските общини се обслужват три пъти седмично от междуселски пеши и конни куриери, които притежават собствени коне и коли.
Дейността на селската поща се състои в размяна на всички видове правителствена и частна, проста и препоръчана кореспонденция, събиране на телеграми и стойността на ценни книжа.
Междуселските куриери се назначават и уволняват от Министъра и основно изискване към тях е да бъдат извънредно услужливи и учтиви спрямо публиката. Куриер, който предизвиква против себе си оплаквания от страна на населението, не се търпи на служба. Най-късно 20 дни от поставяне куриерите на служба, властите изискват установената от закона гаранция в налична сума или недвижимо имущество.
Пристигайки в селото, куриерите се познават отдалеч по форменото облекло – шинел, българка, панталон, калпак или фуражка. Задължително куриерът носи отличителен знак според ранга си. Като държавно имущество отличителните знаци се предават на служителите под разписка, а ако ги загубят се доставят нови за тяхна сметка. Законът допуска селските куриери да живеят било в града дето е станцията или разменния пункт, било в най-близката община, но в дните на тръгване и пристигане на пощата, те трябва да са на поста си.
Всяка станция завежда отделна книга за предадената на куриерите кореспонденция срещу подпис, а всеки куриер носи със себе си друга книга за вписване и я попълва по установения в Правилника ред.
Пристигайки в селото, куриерът застава на определен тракт в центъра на селото до канцеларията на Общинското управление и след известяване на присъствието си, предава кореспонденцията на получателите. В никой случай куриерът не е длъжен да търси получателя в дома му.
Нераздадената поща се оставя на пощенските агенти, като обикновено това са писарите в общината, които я разнасят по домовете на получателите срещу възнаграждение от 10 лева месечно.
Едновременно с разнасянето на пощата, куриерите приемат простата кореспонденция направо от подателите, поставят клеймо или марка. За нарушения същите се преследват като нарушители на тайната и злоупотребители на чуждите писма, а за незалепена марка плащали обезщетение. При всяка обиколка на селските куриери се отпускат от всички видове пощенски марки и картички на кредит не повече от 20 лева, вписани в нарядната книга.
Приетите писма куриерите са длъжни да пренасят в специална държавна чанта, получавана при встъпване в длъжност и в никакъв случай в джобовете на дрехите си.
Особено строго се следи изпълнението на пощенските трактове. При обхождане на всеки един от тях се попълва попътен лист. Пощенските агенти поставят печат на Общината с дата и час на пристигане и тръгване.
Селските общини, намиращи се на държавните трактове, получавали и изпращали кореспонденцията си чрез пощальони, придружаващи държавната поща в дните, означени в техните разписания или чрез подвижни пощенски станции по ж.п. линията Враца-Мездра-Червен бряг- Оряхово.
Според Закона за междуселската поща, куриерите се ползват с всички права на държавните служители освен с правото на отпуск, а размерът на заплатата е определян според дължината на участъка – в някои общини от 30 до 40 километра.
Въпреки трудностите в началото на ХХ век, не може да се подложи на спор, че междуселската поща стои в услуга на населението поне за обикновените му отношения и културни нужди.
Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив - Враца
