НАЧАЛОТО.....
На 15-ти септември 1874 г. в град Берн, Щвейцария е свикан първия Всемирен пощенски конгрес, в който вземат участие 22 страни. Земното кълбо се обявява за единна пощенска територия.
България е редовен член на Всемирния пощенски съюз от 1 юли 1879 г.
Географското разположение на Враца определя положението на града като естествен административен център. На тази база се изгражда и административната структура на пощата и телеграфа.
Архивните документи доказват за развитие на пощенска дейност далече в годините преди Освобождението от турско робство. Тракт Враца като средищен център на оживена търговска дейност, в административно отношение като „Касаба” е свързан с пощенските трактове (маршрути) към Дунава и към София.
По време на турското робство пощенската служба във Враца се помещава в конака. Каймаканина изпълнявал службата на пощенски и телеграфен началник. Телеграфните линии, излизащи от Враца имат направление към Лом, Оряхово, Берковица.
След Освобождението пощата и телеграфа са военнополеви. След 1879 година пощенските и телеграфните служби преминават изцяло на подчинение на българското правителство и гишетата на двете служби се отварят и за гражданите.
Пощенската станция във Враца е открита на 1 ноември 1879 година като обслужва града и околните населени маста с прием на проста и препоръчана вътрешна и международна кореспонденция. В станцията работят четирима служители, от които един е началник, един телеграфист, един надзорник и един раздавач.
В Княжество България пощенските и телеграфни услуги се поемат в пет централни станции: Софийска; Ломска – със станциите Видин, Рахово (Оряхово), Никопол, Кутловица, Вратца, Белоградчик, Кула, Бяла Слатина; Пловдивска; Русчук (Русе); Варна.
Всяка станция е длъжна при встъпване в длъжност на служителите й в 8 часа сутринта да даде служебно известие на централната стнация за положението и състоянието на линиите в нейната околност.
На 1 ноември 1881 г. в страната е одобрен Привременен устав за пощите и телеграфите, с който се въвеждат вътрешните пощенски записи. Първият пощенски запис е издаден на 15 март 1882 година. Съгласно Правилника двете управления (пощите и телеграфите) се обединяват в едно Главно управление на пощите и телеграфите.
Установени са следните видове пощенски пратки:
- Проста кореспонденция, към която се отнасят: затворени и отворени писма, бандеролни пратки, препоръчана кореспонденция без цена.
- Застрахователна кореспонденция, към която се числят ценните и парични пратки.
Таксите за писмовната кореспонденция са еднакви както за вътрешността на страната, така и за странство. Изплащането на таксите за кореспонденция става с пощенски марки. Кореспонденция, изпратена без пощенска марка не се обработва, а царската и правителствена кореспонденция се приема без марки.
Във Врачанската телеграфопощенска станция службите са въведени последователно както следва:
- абониране за вестници и периодични списания от 1 януари 1882 г;
- издаване и изплащане на вътрешни пощенски и телеграфни записи от 1 април 1882 г.;
- писма и колети с обявена стойност от 1 януари 1883 г.;
- международни пощенски и вътрешни записи от 1 авг. 1885 г.;
- Спестовна каса от 1 април 1896 г.;
- издаване книжа за самоличност от 1 февруари 1902 г.
В продължение на 20 години за периода 1888 – 1908 г. броят на пощенските станции в страната се увеличава почти три пъти. Поради липса на други превозни средства пренасянето на пощата се извършва главно по сухопътни пощенски трактове.
На територията на тогавашния Врачански окръг са изградени 7 пощенски тракта:
Първи участък – Враца-Згориград-Очин дол-Осиково.
Втори участък – Враца-Бели извор-Краводер-Пудрия-Голямо Бабино-Криводол-Ракево-Галатин.
Трети участък - Враца-Бистрец-Лиляче-Чирен-Девене-Лесура.
Четвърти участък – Враца-Мраморен-Горно Пещене-Баница.
Пети участък – Враца-Косталево-Върбешнца-Горна Кремена-Долна Кремена-Царевец-Старо село-Долна Бешовица-Горна Бешовица.
Шести участък – Мездра-Дърманци-Люти дол-Типченица-Лик-Синьо бърдо-Струпец-Радовене.
Седми участък – Мездра-Руска Бяла-Моравица-Паволче-Люти брод-Игнатица-Зверино.
През 1914 г. персоналът наброява 25 служители, от които телеграфисти - 7, раздавачи - 5, телефонисти - 3, куриери - 5, пощальони - 2, надзорници - 2 и 1 чистач. Началник на пощата от 01.07.1914 г. до месец април 1915 г. е Петър Н. Дойнов. От месец юни 1915 - май 1916 г. началник става Лазар П. Лазаров. Същият е преместен в град Плевен със заповед № 473 от 1 юни 1916 г.
През 1917 г. персоналът наброява 51 служители. През 1940 г. началник на службата е Иван Грозданов.
През 1943 г. е имало един областен ПТТ началник - Никола Васев Георгиев и 1 контрольор и 1 проверител.
След 9 септември1944 г. първият началник на пощенската станция е Михаил Пешков. По негово време се извършва строителството на пощенската палата. През 1951 г. за началник е назначен Дако Хинков Пелов.
През 1959 г. във връзка с новото териториално деление на страната Районната станция на съобщенията и Окръжното телеграфопощенско управление във Враца се обединяват под наименованието Окръжна станция на съобщенията - град Враца с началник Йосиф Йотов.
От 1 януари1969 г. станциите в окръжните градове на страната се обособяват като Районни станции на съобщенията. Във Враца началник на станцията е Георги Иванов Василев, а персонала наброява 222 служители и работници. На подчинение към Врачанската пощенска станция преминават службите от Криводолската и Врачанската селищни системи.
На 24 януари 1969 г. Експертният съвет при Министерството на съобщенията приема проект за преустройството на производствено - техническата сграда на станцията. На 6 май същата година проекта е приет и строителството започва на 13 март 1971 г. През юни 1974 г. се провежда първият междуградски телефонен разговор. Извършва се архитектурно преустройство на сградата, създават се образцови телетипни, пощенски и телефонни зали, извършва се разширение на АТЦ. Числеността на персонала възлиза на 280 служители и работници. Много от тях са носитеели на високи правителствени награди.
На основание Разпореждане на Министерския съвет № 148 от 5 август 1976 година всички районни станции в страната със седалища в окръжните центрове се закриват, а персонала в тях преминава на пряко подчинение на Окръжните управления на съобщенията.
Със заповед № 748 от 2 ноември 1979 г. на Министъра на съобщенията отново се създава Районна станция на съобщенията - Враца, включваща станциите от селата на Врачанска и Криводолска селищна система.
От 1 януари 1980 г. Районната станция на съобщенията - Враца обхваща 36 пощенски станции. През 1982 г. се открива пощенска стнация в село Власатица, а през 1985 г. пощенска станция е открита и в ученическия комплекс край Враца.
Числеността на персонала от 1980 г. - 423 служители през 1990 г. нараства на 468 броя. Капацитета на АТЦ - Враца е 10000 номера. През 1984 г. се увеличава с 4000 номера, а през 1997 г. влиза в експлоатация новата АТЦ в жк "Лютибродски" (дн. «Дъбника»)с 9000 номера.
Голям дял за постигнатите резултати в работата на станцията има дългогодишния ръководител - Георги Иванов Василев, изпълняващ тази длъжност до 1 март 1990 г.
Районна станция на съобщенията осъществява дейности, свързани със съобщенията на територията на общините Враца и Криводол.
Номенклатурата на извършваните съобщителни услуги е:
I. ПОЩЕНСКИ СЪОБЩЕНИЯ
1. Писмовна кореспонденция
2. Колети
3. Парично - преводна дейност
4. Събиране на радио и телевизионни такси
5. Абонамент и разпространение на печата
II. ТЕЛЕФОННИ СЪОБЩЕНИЯ
1. Селищни телефонни съобщения
2. Междуселищни и международни телефонни съобщения - автоматични и чрез оператор
3. Автомати за обществено ползване за селищни и междуселищни разговори
III. ТЕЛЕГРАФНИ СОЪБЩЕНИЯ
1. Телеграфни съобщения за обществено ползване - мрежа Гентекс
2. Телеграфни съобщения чрез мрежа Телекс
IV. ЖИЧНА РАДИОФИКАЦИЯ
V. ДРУГИ УСЛУГИ
1. Влогонабирателна дейност
2. Спорт тото
3. Изплащане на пенсии
4. Булпак
През 1990 г. за директор е назначена инж. Магдалена Васкова.
Със заповед на Председателя на Комитета по пощи и далекосъобщения от 1 октомври 1992 г. се прекратява дейността на съществуващите до тогава структури на съобщенията. На основание на заповед № 74 от 30.10.1992 г. на директора на Териториална пощенска дирекция Районна станция на съобщенията - Враца се разделя на: Районен технологичен възел "Далекосъобщения" и Районна пощенска стнация.
В началото на 1993 г. е учредена организация на европейските пощенски оператори PostEurop, към която България също се присъединява.
На 31 март 1997 г. Български пощи ЕООД се преобразува в акционерно дружество с над 50 процента държавно участие в капитала.
През 2005 г. с изменение в Закона за приватизация и следприватизационен контрол Български пощи ЕАД е вписано в забранителния списък за приватизация на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала.
В последните години. Български пощи ЕАД е перспективно развиващо се печелившо дружество и основен пощенски оператор на българския пазар.
Информацията е подготвена от Държавен архив - Враца
--230.jpg)