В памет на невинно загиналите врачани от американската бомбардировка на Враца през януари 1944 година
Балканът и до днес за тях ридае тихо
пази спомен за един кошмар и ад,
за бомбите над зимна, мирна Враца,
за гибел на Врачани и родният им град.
Врачани… Топли и хуманни хора
с любов създавали блага, деца…
Но кой им прати тежката прокоба
да гинат мирни, мирни без вина?
Откъм небесна висота дошла
нечаканата участ тежка
За бяла Враца радост- не,
а огън, стонове и скръб човешка.
И чувствам със сърцето си Врачани,
окървавили белите пътеки на града
изпращат дни и нощи умълчани
с тревожни погледи към нас…
И чак до днес до нас долита мъката им вечна
печалният им вик, и стон, и плач.
Каква злина ти сторихме, Америко далечна,
та връщаш бомби, злоба и огън на палач?
Кръжат душите им - гълъби във синевата,
кръжат с простреляните си крила,
с послания към всички живи по земята -
да няма никога и никъде война.
Летят, кръжат погиналите в небесата.
Но знам - не ще останат вечно там в запас.
Душите им ще слязат тихо на земята
да бродят, като гълъбите между нас.
Петър ДОНЕВСКИ
