Ангел Андреевски -журналист, краевед, филателист, стенограф, родолюбец
Ангел Ценов Андреевски е роден на 13.11. 1923 г. в с. Борован, Врачанска област. Основно образование завършва в родното си село, а гимназиалното си образование в гр. Бяла Слатина. Завършва висше образование в Икономическия институт "Карл Маркс" - гр. София. Обучава се и две години в школа по журналистика към Съюза на българските журналисти, докато работи като военен. По-късно повишава квалификацията си във факултета по журналистика към Московския университет "Ломоносов", където редактира учебния вестник "Журналист".
През 1948 г. Андреевски започва работа на длъжност „пресметач“ към Държавната автобусна линия Момчилград-Гюмюрджина.
Своята журналистическа кариера стартира във военния печат в секция "Военни издания" към Генералния щаб на българската армия. След което работи в отдел "Печат", който преминава на подчинение на Главното политическо управление на Армията. В него той отговаря за организирането на армейския и дивизионен печат, както и за списанията на различните родовете войски. Лично е организирал издаването на многотиражния вестник "Защитник на родината" в гр. Бургас.
Една от първите по значителни негови журналистически прояви започва от сп. "Български червен кръст", където публикува обзорната статия "Народите в борбата за свободата на Виетнам". Такива обзорни статии за виетнамската война публикува и в сп. "Военна мисъл", в-к "Народна войска", в-к "Народна младеж" и др.
Ангел Андреевски сътрудничи и във военните списания: "Военен агитатор", "Военен пропагандист", "Съвременна пехота и конница" и др. Прави прегледи на армейските и дивизионни вестници: "Димитровски воин", "Народен флот", "Ботевско знаме", "Димитровски патриот". Тези прегледи са публикувани във в-к "Народна войска".
През 1952 г. полковник, а по-късно генерал Александър Гетман започва издаването на литературно - художествено илюстровано списание "Български воин", на което Андреевски е назначен за творчески секретар.
В края на 1952 г. Андреевски е освободен от армията. По същото време е назначен на работа във в- к "Отечествен фронт", а впоследствие и неговия приемник "Отечествен вестник", където преминава и почти цялата му журналистическа дейност - около 50 години като репортер, старши репортер, редактор, завеждащ отдел. Във вестника той отговаря за отразяване дейността на Министерството на народното здраве и Българския червен кръст и на обществено - политическите и масови организации, за осигуряване на официалната информация във вестника. Отговарял е също за опазване на военната и държавна тайна. На здравна и червенокръстка тематика Андреевски е публикувал общо около 600 журналистически материали в наши и чуждестранни вестници и списания. Издал е една брошура за Бургаския червен кръст. А във връзка със стогодишнината на общинската здравна служба в с. Борован е издал 11 вестника, в които разработва историята на Службата, една от най - старите в България.
Андреевски публикува повече от 9000 разнообразни журналистически материали в наши и чуждестранни вестници и списания. Пише и за създателя на българската стенография Антон Безеншек, както и за ветераните на стенографското движение проф. Иван Странски, Константин Стоилов, Филип Илиев и др. Бил е кореспондент на в-к "Отечествен фронт" в Прага - Чехословакия /1983 - 1984г/, както и главен редактор на сп. "Роден глас" на българите, живеещи в Чехословакия. Сътрудничи на чуждестранни вестници и списания. Бил е кореспондент на в-к "Ленинска правда" и на в-к "Румъния либера".
Служебно Андреевски пътува в над 24 страни, откъдето изпраща пътни бележки, които отпечатва в пътеписна книга. Публикува материали за Румъния, Унгария, Полша, Германия, Австралия, Швеция и др. С делегация на БЧК пътува до Сирия, Йордания, Ливан за връчване на хуманитарна помощ след войната с Израел. А с делегация на Министерството на здравеопазването той посещава бившата столица на Казахстан за отразяване на I-ви световен конгрес на първичната медико - санитарна помощ с посещение и на Узбекистан.
Ангел Андреевски завършва и книгата си за 200-годишнината на големия знатен род, от който произхожда, както и за историята на с. Борован. Той е първият борованчанин, посветил се на журналистическата професия. Написал е множество материали за с. Борован, както и две краеведчески книги: "75 години под кооперативното знаме" - за историята на потребителната кооперация "Орач" и "Борованският район през Септември 1923 г." Подготвил за печат и трета книга за здравното дело в с. Борован.
На Андреевски се дължи и появата на първите боровански вестници: "Възпоменателен лист за Крум Беличовски", Юбилейните "140, 150, 160 и 170 г. борованско училище", „Септември 1923 г.", "Борчески Борован", чийто наследник е в-к „Борба." А от 1996 г. във връзка със 100 годишнината на здравното дело в Борован издава 11 вестника. Андреевски споделя, че за отразяване историята на здравното дело е прочел около 10 000 страници архивни материали, вестници, списания, спомени. И това се отнася не само за нашата страна, а и за други държави, където работят боровански медици. В своята журналистическа работа Андреевски използва френски, руски, румънски и чешки език. Владее перфектно стенография.
По повод различни годишнини е награждаван с високи държавни отличия - ордени „Народна свобода“ ІІ степен, „Св. Св. Кирил и Методий“ І степен, „25 и 35 години Българска народна армия“. Съюзът на българските журналисти, на когото е учредител, го удостоява със "Златното перо". Следват златни почетни значки на Отечествения фронт, на Националния комитет по трезвеност, на Общонародния комитет за българо-съветска дружба и др.
Журналистът, стенографът, филателистът, краеведът, родолюбецът, съпругът и бащата Ангел Ценов Андреевски напуска този свят през 2010 година.
Съставил по документи, съхранени във фонд № 1375 на Държавен архив Враца: Лора ДОКОВА-Караначева
