„Ако не можете повече – малко дайте, но дайте!“
С този призив започва инициативата „Седмица за бедните“ на Областната Дирекция и Градската община във Враца, проведена от 14-ти до 20-ти декември 1936 г.
Сформиран е почетен общоградски комитет с председател Б. Пращилов – Областен директор, подпредседатели: Негово Високопреосвещенство протосингела на Света Врачанска митрополия – йеромонах Николай, началника на гарнизона – полковник Мишев, кмета на града – Цвятко Цветков; секретар – Областния инспектор по обществените грижи Захари Зайцаров; касиер – Околийският управител Димитър Сараджов и членове: д-р Станев – Областен лекар, г-жа Р. Георгиева – председател на Врачанския клон на Северозападна държавна банка, Невена Савова – председател на Женско дружество „Обнова“, д-р Кунов – председател на дружество „Развитие“ и г-н П. Савов – представител на Дружеството на индустриалците в града.
Комитетът приема план за подготовката и реализирането на благотворителната кауза. Събират се облекло, обувки, покъщнина, храни и пари за нуждаещите се. Град Враца се разделя на „шест части“, всяка от които се обхожда от по една комисия, съставена от членки на Женското дружество „Обнова“, съпругите на началниците на учрежденията и членове на Християнското братство, придружени от по една военна каруца и тръбач. Подаръците се събират по списъци, срещу подписите на дарителите.
За увеличаване на приходите се взема решение оркестрите на 15-та Ломска дружина и на Мъжката гимназия да изнесат концерт в салона на дружество „Развитие“ в полза на бедните. Туристическото дружество във Враца организира „забава в хижата си за същата цел“. Отправят се писма за помощи до частните банки в града и съгражданите, живеещи в София.
След събирането на всички подаръци и суми, специална комисия обхожда домовете на бедните граждани, „изучава“ техните нужди, въз основа на което се разпределя събраното и се предоставя на нуждаещите се.
В своята уводна статия „Да помогнем на бедните!“ в брой 80 от 12 декември 1936 г. Врачанският седмичник „Врачанско слово“ се обръща към врачани с апел „да отворят сърцата си към нуждите на бедните, защото няма по-голяма вътрешна душевна радост за човека от тази, която изпитва, когато дава, защото това е по-скоро една състрадателна любов и милосърдна добродетел.“
Започнатото добро начинание продължава и през следващите години. Подпредседателят на почетния комитет йеромонах Николай отправя своя „Зов към състрадание“ на 6-ти декември 1937 г., тръгвайки от думите на Апостол Павел: „Всеки да отдели колкото му сърце дава, без да му се свиди… защото Бог обича оногова, който драговолно дава“. Състраданието и благотворителността имат основанията си главно в любовта към себеподобните, в съзнанието за нашето равенство – че всички ние сме братя, синове на един и същ народ, на едно и също общество….. Само онова състрадание е ценно, което е съвършено безкористно и не чака отплата, което е доброволно, излязло от добро сърце и от чиста любов….. Врачански християни, нека покажем на дело, че празниците на Христовото Рождество са радост и за тези, за които нуждата е постоянен спътник в живота!“
На общогражданско събрание секретарят на почетния комитет прави отчет по свършената работа по „Зимната помощна акция за бедните във Враца“ през месеците декември 1936 и 1937 г. В натура са събрани: горни дрехи, бельо, дрехи за пеленачета, чорапи, шапки, каскети, калпаци, ръкавици, търлъци, платове, обувки, шушони и галоши, налъми, покъщнина, храни (боб, картофи, хляб, царевица, жито, лук, брашно и др.) и разни (подстригване, баня и др.). Пари са получени от: чиновниците в учрежденията, общината, гражданите, врачани, живеещи в София (Д. Савов, Хр. Йоцев, Кр. Златанов), концерт, дружество „Развитие“, Популярна банка, дружеството на запасните офицери, организация „Кубрат“, всичко 110 000 лева, разпределени между нуждаещите се под формата на купони за продукти и храни. За двете години са подпомогнати: 1936 г. – 740 семейства, 1937 г. – 854 семейства.
През 1938 г. грижата за уязвимите слоеве в град Враца продължава. Избира се общограждански комитет, начело с: Врачанския Митрополит, Областния директор, Началника на гарнизона и кмета на града. Комитетът решава да даде по-голяма гласност на хуманното дело, за да има то по-голям успех. Безплатно се отпечатват от печатарите в града специални позиви и мисли-апели, които се разпространяват от учениците по всички домакинства. Поставят се светещи обяви по главните улици в града. Градският барабан обикаля ежедневно и прави нарочни съобщения. В кината се поставят съобщения, в местните вестници се публикуват статии по темата. Свещениците във всички врачански църкви изнасят сказки, свикват се събрания във всички благотворителни, стопански и професионални организации, началниците на учреждения отправят апел към своите подведомствени чиновници.
За провеждането на благородното предприятие градът вече е разделен на осем части за обход от съответните комисии по набирането на помощите. В тях се включват вече и ученици, студенти. Най-заможните граждани се посещават от специална комисия, начело с Областния директор Каракунев. За увеличаване на приходите кината в дружество „Развитие“ и Военното дружество правят благотворителни прожекции, изнасят се вечеринки, забави, концерти.
Видният за времето си Врачански адвокат Първан Първанов прокламира Обществена солидарност в едноименна своя статия: „Ако желаем да бъде силна държавата ни и има единомислие помежду ни, същевременно, ако милеем за своите близки, то трябва Обществената солидарност да стане дело. И колкото по-скоро истински съзнаем и удовлетворим тази идея, толкова по-скоро ще осигурим държавата и своето лично добруване. Нека всеки разбере, че без Обществена солидарност няма лично и обществено добруване! Затуй, съзнателно и щедро трябва да бъде подкрепена помощната акция за подпомагане на бедните и нуждаещите се наши съграждани!“
Благотворителност, човешка солидарност, хуманни деяния има и днес, не само в нашия красив град Враца, но и в цялата страна, и по света. Достатъчно е да отворим глобалната мрежа и да изпишем „Благотворителност“: появява се информация за безброй прояви, кампании, категории. Всички те са движени от заложената във всеки от нас човешка доброта и съпричастност. Този вид споделена активност носи радост, удовлетворение, светлина, взаимност - без които сякаш съществуването ни би било непълноценно. Във висшия акт на милосърдие трябва да привлечем и нашите деца, за да се възпитават в любов към ближния, привързаност, търпимост, толерантност и доброта – качества, необходими ни, за да изградим и живеем богат във всички сфери, изобилен живот.
Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2023 г.
* - по материалите, съхранявани в Държавен архив – Враца, периодични печатни издания от началото на 20-ти век, в. „Врачанско слово“.
