90 години от рождението на Цанко Христов- поет, журналист, общественик (1933 – 1986)
„Понеже не му е лек живота, живее го малко на шега. Такъв смята да бъде още някоя година. А после цяла вечност ще бъде сериозен.” Така завършва своята автобиография Цанко Христов през 1983 г. А с чувство за хумор я озаглавява „Кратко житие на Цоло Иванов Христов, иже нарицаем Цанко”.
Роден е в село Царевец на 18 октомври 1933 година в семейството на безпартийни земеделци. Завършва гимназия в град Мездра, след което постъпва в Института за учители във Враца. Липсата на средства не му позволява да завърши образованието си.
Започва работа в строителството на обекти в София и Перник. През 1953-1954 г. отбива военната си служба в Трудови войски. Работи като секретар – библиотекар в читалището на родното си село. Дълги години сътрудничи на вестник „Отечествен зов”, а по-късно е и негов редактор. Инспектор е в Окръжния съвет за изкуство и култура, сътрудник и редактор е на вестник „Септемврийче” за Врачански, Видински, Плевенски и Михайловградски (дн. Монтана) окръг. От 1983 г. е председател на Окръжния съвет за култура във Враца.
Цанко Христов е един от създателите и дългогодишен член на ръководството на Клуба на дейците на културата (основан 1961 г.). Член е на пленума на Комитета за култура, общински съветник.
Пълноценна и отговорна е работата на Цанко Христов като заместник редактор и член на редколегията на алманах „Околчица”, издаван всяка година по повод подвига на Христо Ботев и неговата чета. На неговите страници представя творчеството на поети, писатели, културни дейци, привлича историци от Института по история, предизвиква ги да публикуват на страниците на алманаха. В дневника си пише:
„Какво бихме били ние, живите, ако не носехме у себе си хората, минали тук преди нас и оставили имената си в списъка на безсмъртните... Земните дела на тези хора са приключили само на пръв поглед. Техният обикновен човешки ръст не се вмества в годините. Уж ги виждаме по пътищата на миналото, но са най-будните разузнавачи на бъдещето. Ние не се отдалечаваме, а се приближаваме към тях...
Да се живее сред тях е леко... И невероятно трудно!”
Заедно с литературната и обществена дейност върви и творческата му работа.
Издава няколко стихосбирки: „Сламено слънце” (1968), „Не дойдох като чужденец” (1969), „Сладкодумен дъжд” (стихове за деца, 1970), „Жарава от звезди” (стихове за деца, 1979), „Преображения” (1982) Автор е и на документалната повест за Йордан Лютибродски „Юмрук свободна територия.” (1982). През 1972 г. излиза сборника от пионерски песни «Звънко лято». Песните са по текст на Цанко Христов, музиката е на Владимир Григоров.
За цялостната си творческа и обществена дейност Цанко Христов е награден с орден «Кирил и Методий, а за стихосбирката «Сладкодумен дъжд» с награда на Съюза на българските писатели и Министерството на просветата. В автобиографията си с доза самоирония ще отбележи «Кога заслужено, кога не, подадвани са му и други по-дребни награди».
Признавам, че ми беше трудно да започна да пиша за Цанко Христов. Биографичните данни за него са оскъдни, а и самият той не е парадирал със своята личност. Затова прочетох всичко, което е написал – и детските стихове и зрелите стихове за живота, и повестта за Йордан Лютибродски. Исках да стигна до душата на човека и поета. Успях ли? Не знам. Но за мен той е изключително прям и отговорен творец. Той е от хората, които близката смърт прави по-силни, по волеви, по чисти.
Такъв е за мен Цанко Христов – воля за живот и чистота – в отношенията с хората и към изкуството.
През 1983 г. Цанко Христов дарява лично документите от своята творческа и обществена дейност на Държавен архив – Враца. През 1991 г., след смъртта на поета, неговата дъщеря дарява останалите му документи. Същите са оригинали, копия и печатни и съдържат материали от биографичен характер и от творческата и обществената дейност на фондообразувателя, фотодокументи и обхващат периода 1950 – 1985 година.
Документите са обработени, систематизирани са в 81 а.е. и са регистрирани в инвентарен опис № 1 и инвентарен опис № 2 на документи за постоянно запазване на ф. № 1063. Същите са в добро физическо състояние.
Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив - Враца
