„…Осланяйки се на волята на народа и уповавайки се на закрилата на Всевишния, призовавам всички българи да се сплотят около моя престол и да дадат пълната си подкрепа, за да изпълня свещения си дълг към родината, която преживява моменти на крайни усилия и тежки изпитания, и да приготвя достойно и честито бъдеще на българското племе.“
Това е част от възванието, с което цар Борис III се обръща към народа си, поемайки дълга да води българската нация. На 3-ти октомври 1918 година 24-годишния Борис, син на абдикиралия след поражението на страната ни през Първата световна война цар Фердинанд, е коронясан и поема управлението на България. В своя Манифест към българския народ Борис III се поставя във вярна и предана служба на българския народ.
Врачани и населението от Врачанския регион се отнасят с дълбока почит, уважение и преданост към българския царски престол, засвидетелствани в поредици от статии в местния печат от 30-те и 40-те години на миналия век. Отразяват се ежегодните чествания и организирани празнични събития по поводи, свързани с царското семейство.
През 1935 г. във връзка с Деня на народните будители и именния ден на Нейно Величество Царица Йоанна Директорът на Област Враца - Г. Кръстев изпраща телеграма на царицата, в която се поднасят „от името на населението от Областта и от свое име на Ваше Величество нашите искрени утвърдения за преданост и пожелания за здраве, дългоденствие и сполука на Ваше Величество и целия Царстващ Дом за щастието и величието на скъпата Родина.“ Следва отговор от Царица Йоанна: „Трогната от хубавите поздрави и благопожелания, които ми изпращате по случай имения ми ден искрено благодаря вам и на жителите на Врачанската Област.“
В своя брой от 17-ти февруари 1936 г. вестник „Врачанско слово“ обръща специално внимание на честването на рождения ден на Негово Величество Цар Борис III на 30-ти януари, и в село Радовене. По разпореждане на кметския наместник В. В. Лиловски, още предния ден с барабан се разгласява сред местното население за предстоящото тържество. На 30 януари в 9 часа празнична камбана събира празнуващите в училищния двор, под звуците на духовата музика се стича „мало и голямо“. В 10.30 часа в препълнения училищен салон тържеството започва с изсвирването на химна на Негово Величество „Шуми Марица“, след което директорът на училището Цв. Йордакиев „с чувство на обич и уважение описа биографията на Негово Величество Царя с факти из неговия живот, които се отнасят до любовта му към българския народ. След речта на директора, господин кметският наместник Лиловски с патриотично чувство описа два епизода от живота на царя като войник и офицер в редовете на българската армия. Същият апелира да живеем с любов към Негово Величество и да му сътрудничим в тежката и отговорна работа. Тържеството продължи с хора до късно вечерта.“ Нататък вестникът пише: „Подобни тържества са едно кръщение на народната душа и свидетелстват, че народната психика прави едно прераждане в унисон с идеите на новото време, което се дължи на усилието, полагано повече от година от страна на управление, интелигенция и учителство.“
В исторически план седмичникът има предвид укрепването след 1935 г. на властта на опитния вече монарх, успял да се наложи над противниците си и да установи едноличен режим.
Една година по-късно, през 1937 г. същият вестник отново отразява честването на рождения ден на Борис III, в село Голямо Пещене. Започва се с божествена литургия и молебен, следва тържествено утро с хубави песни, китка от хора при прогимназията, под диригентството на младия учител Ас. Ал. Аврамов. При препълнен училищен салон учителят П. Ив. Петков „изнася блестяща реч“ за празника.
„Врачански новини“ в един от своите юлски броеве на 1937 г. излиза на първа страница с новината за раждането и кръщението на престолонаследника Симеон Борисов Сакскобургготски. Вестникът отбелязва, че с раждането на престолонаследника отпадат големи грижи и безпокойства от страна на армия и народ, седмичникът предава народния възторг, радост, обич и възхищение от светлия исторически факт. В статията четем:
„България в своята политическа и държавна история до сега не познава управление без цар. Винаги, когато България е оставала в междуцарствие, страната е бивала обект на неприятелски нашествия, или пък, са се почвали междуособици. От това е страдало населението, а държавата се е разстройвала. Когато начело е заставал умен и енергичен цар, който е взимал присърце народните интереси и е управлявал справедливо, междуособиците са се прекратявали, народът се е обединявал около него, благосъстоянието му се е увеличавало, държавата е укрепвала, територията й се е разширявала.
Ето защо всички българи така радостно посрещнаха раждането на престолонаследника.
Но както раждането на престолонаследника е факт с голямо историческо значение, така и кръщаването му в източноправославно вероизповедание е не по-малко важен държавен и национален въпрос.
С това династията става българска, народна династия, а престолонаследника княз Симеон става българин. Нека му пожелаем дълъг живот и здраве.“
Свидетелство за почитта и предаността на врачани към Царя Български е фактът, че на 5 ноември 1930 година на Втори Артилерийски полк със седалище Враца е оказана честта негов патрон да стане Нейно Величество Царица Йоанна. Подполковник Константинов, командир на полка пише във вестник „Врачански новини“: „Тоя полк, майка на Българската артилерия, е роден и израсъл като смесица на ентусиазма на героите от 1876 година с техните черешови топчета и руската храброст. 57 годишният живот на Втори Артилерийски на Нейно Величество полк е изминат в служба на Негово Величество.“
В чест на двадесет и три годишнината от възкачването на престола на Цар Борис III, в своя октомврийски брой 271 от 1941 г. вестник „Врачанско слово“ помества на първата си страница епизоди от неговия живот, за да покаже добродетелния му характер, стремежът му да скъсява разстоянието между себе си и обикновения българин, дипломатичността му и старанието да тушира конфликти и полага усилия за помирение.
Ето част от тези случай: „Той направи героични усилия да потуши незабавно и колкото е възможно с по-малко жертви безумната радомирска революция. За тази цел той сам отиде при първите разбунтувани да ги вразумява, като смело им каза:
Ако за спасението на България е потребен моя живот – вземете го!“
„В печалната обстановка след земетресението в 1928 година, един началник на гара от пострадало градче казал на Държавния глава с вълнение:
Ваше Величество, Вие сте сърцето на България!
А царят му отговорил:
Тъкмо затова ми е позволено да се радвам повече на щастието и да страдам по-болезнено за несполуките на Родината!“
Уводната статия на същия брой прокламира: „На 3-ти октомври ние виждаме не само един календарен празник, ние изживяваме един ден на всенародна радост, ден, в който всички българи трябва да изкажем своята дълбока благодарност и почит към любимия ни Цар за направеното от него до сега. Но ние трябва и да изразим нашата готовност да му служим, да се вдъхновим от примера и да следваме завета му, да се наредим под знамената му и да станем носители на здравата българска държавна идея и народни идеали, на които най-светлия символ и най-вдъхновения вестител е Той.“
Това е част от нашата история, такава, каквато са я виждали и преживявали нашите съграждани от втората четвърт на миналия век. Благодарение на съхраненото разбираме, че българският народ е имал необходимостта да вярва и е вярвал, уповавал се е и е намирал своята надежда в личността на човека, поел отговорността за управлението на страната ни едва 24-годишен.
* По материалите, съхранявани в Държавен архив – Враца, периодични печатни издания, в. „Врачанско слово“, „Врачански новини“, 1935-1941 година
Йоанна ПЕТРОВА, Държавен архив – Враца, 2023 г.
