През 1937-ма година по предложение на Съюза на артистите в България с правителствено решение се пристъпва към създаване на областни театри на регионален принцип. Финансирането се поема от Министерството на просветата и Областната дирекция на съответната област, а комплектуването и методическото ръководство на театрите – от Съюза на артистите в България.
Така през сезона 1937 – 1938 година е основан Врачански областен театър. За директор на театъра от Съюза на артистите е определен Стефан Кортенски. Съставът е от 23-ма души – 15 артисти, сценични работници и счетоводител, съвместяващ и длъжностите касиер и домакин. Средствата за издръжката на трупата са крайно малко, което налага постоянни турнета на театъра в областта и страната. През този период театърът няма своя сграда. Репетира се в село Вършец, а представленията в гр. Враца обикновено се изнасят в салона на читалище „Развитие”.
На 27-ми август 1938 год. в гр. Фердинанд (днешна Монтана) Врачанският областен театър дава първото си представление - пиесата "Тайна". Тържественото откриване на първия театрален сезон става на 9 октомври 1938 год. на сцената на стария салон на читалище "Развитие" във Враца с пиесата "Пристанала". През сезона са поставени още „Лесно им е на мъжете“, „Парижките бедни“ и „Доктор Ерика“. Постановчик на всички пиеси е Стефан Кортенски; в някои от тях той се изявява и като актьор.
През театралния сезон 1938 - 1939 год. е назначен нов директор – Иван П. Димитров (Пепеляша), който ръководи театъра до 9 септември 1944 год. Основен режисьор е Генчо Марков. За постановчик и актьор е поканен Кръстьо Сарафов. През лятото на 1940 год. заедно с привлечените в трупата Петя Бъчварова, Георги Стаматов и Стоян Бъчваров за организирани Летни театрални дни в Берковица и Вършец. През сезона 1940 - 1941 год. Кръстьо Сарафов поставя пиесата „Тартюф“ на Молиер, като самият той играе Тартюф и през целия сезон участва във всички турнета на театъра.
На 20-ти януари 1941 год. е открита новата сграда на читалище "Развитие". За времето си това е най-модерната читалищна сграда в Северозападна България. Салонът е с близо 600 седящи места. Така Врачанският областен театър се сдобива със своя постоянна база. През този сезон театърът за първи път в своята история поднася на своите най-малки почитатели и детска пиеса. Сезонно се изнасят 350 – 400 спектакли. От създаването на театъра през 1938 година до края на сезон 1943/1944 год. са поставени пиеси с 58 самостоятелни заглавия. В състава на театралната трупа влизат изявени артисти като Дочо Касабов, Иванка Касабова, Коста Трендафилов, Желязко Лолов, Коста Димов, Мила Савова и др. На гастроли в театъра като режисьор – постановчици са народните артисти Иван Димов, Петко Атанасов, Аспарух Темелков, проф. Георги Костов.
След 9-ти септември 1944 год. театрите в България преминават под прякото ръководство на Министерството на информацията, а по-късно – на Комитета за изкуство и култура. Партийните и административни ръководители на Врачанска област се отнасят с разбиране към ролята на театъра, което води до неговото финансово стабилизиране и увеличаване на състава. Врачанският областен театър започва да изнася своята продукция в града 3 пъти седмично.
През 1945 год. театърът е преименуван на Врачански народен театър. Следващите години са период на плодотворна творческа дейност и успешни сценични изяви. Директор е Георги Фратев, артист с много широк диапазон и безспорен организаторски талант. Съставът на театъра достига 60 човека, от които около 30 артисти и режисьори, художници, голяма сценична група и административен персонал. Театралната сцена е оборудвана със съвременна сценична техника и апаратура.
Много са постановките, постигнали успех сред публика и критика. Най – запомнящите сред тях са: „Врагове”, „Братя Карамазови”, „Ревизор“, „Хъшове”, „Снаха”, „Свекърва“, „Хан Татар“, „Коварство и любов”, „Тоска“, „Севилският бръснар“, „Разлом”, „Тревога“, „Царска милост“, „Гласът на Америка“ и др.
Своите постижения театърът демонстрира с участието си на Първия преглед на съвременната българка драма в София (5 юни - 2 юли 1952 год.), където на сцената на Народния театър „Иван Вазов“ се представя с пиесата „Инженер Райдовски“ (постановка Николай Фол).
За особени творчески достижения и по случай 25 години от създаването му Врачанският народен театър е удостоен с висока правителствена награда – орден „Червено знаме на труда“. За 25 години театърът е изнесъл около 7200 представления на около 150 пиеси, гледани от над 2,5 милиона зрители.
С премиера на „Преспанските камбани“ от Димитър Талев Врачанският народен театър открива сезона 1965 - 1966 год. преименуван, като Врачански драматичен театър. През втората половина на 60-те и началото на 70-те години театърът навлиза в период на творческа зрялост и се налага като един от водещите културни институти в Северозападна България.
В началото на 1968 год. в сутеренния салон на читалище "Развитие" е създаден камерен театър със 144 места, който намира трайно място в културния живот на Враца. Закономерно градът става център за национално (впоследствие - и с международно участие) представяне на постиженията на "малките" театрални форми - от 1977 година до днес.
През сезона 1968/1969 год. във Врачанския театър пристига Леон Даниел, който през следващите 3 сезона създава няколко запомнящи се спектакъла: “Вечерите на Иван Гилин“, „Езоп“, „Напразни усилия на любовта“. През следващите сезони художественото ниво на театъра се поддържа от режисьорите Хачо Бояджиев, Стефка Прохаскова, Николай Колов.
През сезона 1973/1974 год. за директор на театъра е назначен н.а. Иван Кондов, който, освен че създава нова режисьорска колегия, разширява актьорския състав с нови имена: Леда Тасева, Илия Караиванов, Александър Александров, Румяна Гайтанджиева, Анета Сотирова и др.
През 1978 год. се сбъдва мечтата на поколения театрали – в навечерието на своя четиридесети сезон Врачанският драматичен театър се настанява в новооткрития Дворец на културата в центъра на града. Театърът разполага с голям салон за 800 зрители и просторна сцена, камерна зала, 12 гримьорни, зали за упражнения и репетиции, клуб на актьора, просторни фоайета и подходящи помещения за администрацията и техническия състав.
Първото представление в новия дом на театъра е пиесата „Девет песни за апостола“ (постановка Любомир Дековски). През сезона 1978/1979 год. директор е известният актьор Никола Дадов. Играят се с успех пиесите: „Тузлушка история” (117 пъти!), „Тяхната последна любов”, „Макбет”, Тримата мускетари”, „Криминална песен”, „Медикаментозно отравяне”, „Как се обира една банка”, „Покана от Париж”, „Вълци нема”, „Сако от велур“ и др. Поставят се редица нови постановки, спечелени са и много награди от национални театрални прегледи и фестивали.
През 80-те години в театъра навлизат млади творчески сили: режисьорите Константин Христов и Петър Бакалов, актьорите: Петя Силянова, Ивайло Герасков, Красимир Ранков и др. През сезон 1981-1982 год. театърът отново се ръководи от Иван Кондов. Под режисурата на Петър Бакалов се играят се спектаклите: „Фантазиите на Фарятиев“, „Женско царство“, „Пеперудите са свободни“; също: „Боян Магесникът“ – реж. Любомир Дековски, „Рейс“ – реж. Андрей Калудов, „Нора“ – реж. Елена Цикова и др.
На 1-ви юни 1986 год. е създаден Държавният куклен театър във Враца. През периода 1986 – 1990 год. завръщане като директор и главен художествен ръководител прави Николай Колов. През това време са поставени 26 постановки. Водещ режисьор е Бина Харалампиева. През сезона 1988/89 год. театърът участва в VII Национален преглед на българската драма и театър с пиесите „Горещо лято” – реж. Петър Бакалов и „Суматоха” – реж. Бина Харалампиева. Спечелени са 8 награди – за режисура, актьорско майсторство, сценография и музикално оформление.
През 90-те години директори на театъра са Огнян Данчев (1990 – 1991 год.) и Бина Харалампиева (1991 – 1995 год.), а от 1995 год. директор е Анастас Попдимитров. Репертоарът е значително обновен, сред привличащите вниманието заглавия са: „Испанска муха“, „Професионално ченге“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Няма да платим, няма да платим“, „Частен детектив“, „Двамата веронци“, „Секс, наркотици и рокендрол“ и др. През м. септември 1999 год. пиесата „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“ (постановка Елена Цикова) е играна в програмата на театралния фестивал „На брега“ в Бургас, а за постижението си в реализацията на същата пиеса Красимир Вълканов става носител на АСКЕЕР за сценография. През 1999 год. награда АСКЕЕР за цялостно творчество получава директорът на театъра във Враца (1973-1977, 1980-1983 год.) Иван Кондов.
Основаният през 1981 година „Фестивал на камерната драматургия“, който се провежда през четири години е възстановен, става ежегоден и под името „Фестивал на малките театрални форми“ (НФМТФ) се утвърждава сред най-важните театрални форуми в България. Фестивалът е не само част от битието на театъра във Враца, нещо повече – провеждан успоредно с камерното издание на Международния фестивал на NETA - става европейски център на експеримента и съвременното театрално изкуство.
От 2000 год. Драматичният театър и Държавният куклен театър са обединени като Драматично-куклен театър. Той разполага със собствена театрална сграда, голям салон със 748 места, камерна зала със 100 места, куклена зала с 80 места и балетна зала със 70 места. Трупата е съставена от 68 души, от които 25 – художествено творчески състав и 43 – административно-технически персонал.
Първото представление след обединението на театрите е на 2 октомври 2000 година с кукления спектакъл „Малки куклени истории“ от Рада Москова (постановка Вергиния Павлова). Поставят се средно по 3-4 драматични пиеси на сезон, от които една е за деца и 1-2 куклени пиеси. В афиша на обединения театър - след налагащи се евентуални промени в съставите - се играят възстановени спектаклите от афиша на Кукления театър.
Освен на родна сцена, врачанските театрални творци представят изкуството си на национални и международни форуми. Успоредно с наградите на журито на Националния фестивал на малките театрални форми са спечелени много други престижни отличия.
През 2004 год. Йорданка Стефанова става носител на АСКЕЕР за водеща женска роля. През 2008 год. за моноспектакъла си „Оскар и розовата дама“, представен на II Международен фестивал на спектаклите за един актьор BGMOT 2008 Йорданка Стефанова получава наградата за най-добра женска роля.
За ролята си в пиесата „Сънувах бяг“ Анастас Попдимитров е отличен с наградата за най-добра мъжка роля на Фестивала „Руска класика“ в Москва (Русия), Международния театрален фестивал „Ристо Шишков“ в Струмица (Македония), Международния театрален фестивал в Питещ (Румъния) през 2009 год. и Международния театрален фестивал „Йоаким Интер Фест“ в Крагуевац (Сърбия) през 2010 год. За ролята си в пиесата „Столовете“ Анастас Попдимитров получава наградата „Гран при“ на Международния театрален фестивал „Албамоно“ Тирана (Албания) през 2012 год. и награда „Актьор на Европа“ от Международния фестивал в Ресен (Македония) през 2013 год.
За ролята си в пиесата „Нора“ наградата за женска роля от Международния фестивал на камерния театър „Ристо Шишков“ в Струмица (Македония) през 2017 год. печели Камелия Лишковска. На Х международен фестивал New European Theatre Action във Враца през 2022 год. Огнян Симеонов получава Голямата награда „Благой Стефановски“ за актьорското му майсторство в постановката „Престъпление и наказание“. През февруари 2023 г. той е номиниран за годишната награда на САБ „Икар“ за поддържаща мъжка роля.
В своята досегашна история Драматичният театър във Враца е имал 23-ма директори и 18 драматурзи. Огромен е списъкът на постановчиците, актьорите, сценографите, художниците, композиторите, хореографите и другите творци, вградили своя труд в развитието на театъра.
Врачанският драматичен театър винаги е бил най-големият културен институт в Северозападна България и неизменно сред определящите насоките и развитието на театралния живот в страната. Сериозни дейци, оставили трайни следи в театралното изкуство (от национален, а през последните десетилетия – и от европейски мащаб) са преминали през врачанската сцена. Много от най-големите личности на българския театър по различни причини и в различни етапи от творческия им път са работили във Враца. По този начин, без да отстъпва от художествените си критерии, Врачанският театър поддържа непрекъснато висок професионализъм и съхранява във времето съвременното си звучене.
*По архивни документи от фонд №722 , съхранявани в „Държавен архив” – Враца.
Красимир БОЧЕВ,
главен експерт в „Държавен архив“ - Враца
