Успение на Пресвета Богородица на 15 август е един от дванайсетте големи православни празници. В България празникът е краят на Богородичните пости, които продължават две седмици. Св. Богородица се почита като закрилница на майчинството и на жените, като защитница на семейното огнище. Празникът е честван от всички жени, затова в този ден не се подхваща женска работа. Жените даряват кърпи, ризи, пари, цветя. Тогава се раздават и първите предварително осветени в църква плодове за сезона – грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за “Бог да прости умрелите”.
На Голяма Богородица църквата почита паметта на своите дарители. В много села и градове се устройват събори и курбани. Този ден е и храмовият празник на Троянския манастир, където всяка година се провежда тържествено поклонение-шествие на чудотворната икона на Богородица.
Традиционната трапеза за празника включва прясна пита с орнамент, мед, пиле каша, варено жито, царевица, тиква, грозде и диня.
Според библейските предания, когато станала на 64 години, при Божията майка се явил архангел Гавраил, подал й палмова клонка и й възвестил, че след три дни духът й ще се пресели в царството небесно. Тя съобщила това на Йоан Богослов, украсила дома си, раздала дрехите си на бедни жени и помолила да бъде погребана в Гетсимания при Йосиф и родителите й. В определения ден легнала на леглото си и по някое време светлина озарила стаята й. Христос, обкръжен от светци и ангели, дошъл да прибере майка си. Апостолите я погребали, както била поискала, но на третия ден отворили пещерата, за да й се поклони завърналият се от Индия апостол Тома, и видели, че тялото й го няма. Останала била само плащеница. Смъртта на Богородица се оказала само успение (заспиване), оттук идва и названието, под което е известен денят на нейната смърт.
По божествен начин смъртта на Дева Мария събира всички апостоли и те сядат заедно на прощална трапеза в нейна чест. Когато благославяли хляба, тя самата се явила пред тях. В чест на това събитие на този ден църквата отслужва тържествена литургия и прави възношение – въздигане на хляба.