В Клуба на дейците на културата във Враца бе представено творчеството на Божидар Коцев. Той е роден във Враца на 6 декември 1945 година. Завършил е специалностите „Българска филология” и „Философия” в СУ „Климент Охридски”. Работил е в сферата на спорта и културата. Бил е преподавател по литература и директор на училище. Божидар Коцев е автор на следните книги: „Борба за живот” 2007 г. / поезия и проза /; „Воган Войнът” 2008 г. / роман/; „Песента на живота” 2008 г. / поезия и проза /; „Славно детство” 2013 г. / избрани детски стихотворения /; „От душа и сърце” 2015 г. / избрани стихове /; „ Върховно е да се живее” 2018 г. / избрани творби/ - посмъртно.
Участниците в срещата се запознаха с изданията на Коцев, които неговият син Калин Коцев подари за библиотеката на КДК. Анета Дилова представи поетичното творчество на врачанския автор. Ето какво сподели Дилова за поезията на Коцев:
Един поглед към поезията на Божидар Коцев
Поетичният сборник на Божидар Коцев „Върховно е да се живее” съдържа стихове на автора, подбрани и оформени от неговия син Калин Коцев. Книгата е издадена през 2018 година по повод една година от смъртта на автора.Това благородно дело е свидетелство за голямата обич към него от близките му – синът и дъщерята , които са редактори на изданието.
Сборникът е съставен от няколко тематични цикъла, някои от тях са заглавия на предишни издания на Божидар Коцев.Тематиката на стиховете е богата, разнообразна, разностранна. Те са посметени на природата, на хората, на близките, на живота, на целият ни заобикалящ свят.
Стиховете звучат ту весело, закачливо и жизнерадостно, ту загрижено, тревожно и болезнено. Едни от тях са пропити от сърдечност и усмивка, от други блика състрадание и гняв. Основната тема е любовта към живота, съзнанието, че си част от вечността, от устрема на кръговрата:
„Гордея се, че съм човек!
Край мен животът песен пее!
В природата намирам лек!
Върховно е да се живее!”
Чрез стиховете си поетът ни отправя послания за любов, доброта, обич, преклонение. Те са молитвено мечтание за мир, хармония и красота –
„вьв всичките войни кръвта пролята
да стане живата вода в света.”
Любовта и страстният й зов, любовта в омаята си сладка, непозната, любовта –
„вездесъща, като морето и брега,
от векове една и съща,
но най-различна на мига”.
Ясни, сякаш нарисувани картини, преливащи от драматизъм са стиховете от втория тематичен цикъл „Борба за живот”- „Вълчи капан”, „Вълчицата”, Две майки”, „Глутницата”, „Завръщане в прайда”, „Смърт в саваната”.
„ В саваната законът е всевечен,
по-силният е пълен господар,
по-слабият на гибел е обречен,
животът е борба на звяр със звяр.”
В жестока схватка са вълци, биволи, лъвове, слонове, елени, сърни, питони и хиени. В жестока схватка за надмощие и оцеляване. И редом с тях – ловецът с неговата човешка жестокост /„звяр с пушката в ръка”/.Дивите животни са с почти човешки погледи, инстинкти и страдания! След драмата в животинския свят поетът разкрива драматизма и борбата за оцеляване в съвременното ни общество, социалните контрасти между новите богати и бедни, унижението на клошарите, животът – парадокс. Особено силно е стихотворението, посветено на учителката, изпаднала в неволя- „Последен урок”.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всеки честен труд краси човек?
Дори и бедността от Бога дар е,
макар и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просекиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам тази милостиня.
И знай, ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм- няма как, не върша грях.
Това прочетох. Щях да се убия.
Учителката вече не видях.
Редица стихове авторът Божидар Коцев посвещава на родителите, родната стряха, на децата, на учителите, на носталгията на гурбетчиите, на виното и домашната гроздова. Те са оди на красотата, мечтите, любовта, природата, мирът. В други поетични откровения той ни насочва към преклонение пред християнските ценности, спазване на Божиите заповеди, към човеколюбие и мъдрост, към доброта и позитивизъм. Патриотизъм звучи в стиховете за България, нейната история, герои, традиции и език. Много интересни, силни и точни са афоризмите на Божидар Коцев:
„Истински приятел в нужда се познава, не когато взима, а когато дава”
„Само който носи самара, знае тежестта на товара”
„Кога в България ще станат честни политиците? Когато бели лястовици кацнат върху жиците”
„С шепот благ от великана е прието да запуши крясъците на джуджето.”
„Кризата в България ще чака поумняването на глупака.”
Поезията на Божидар Коцев е написана със сърцето, излива се от душата и достига до читателя с цялата палитра от емоции, вложени от автора.
„Претенции аз нямам на поет,
но моят стих е като пеперуда,
зора го ражда в простичък куплет,
а залезът му прави изумруда.
И като пеперуда ще умре
в прекрасен полет, който всички радва,
в простора мирен, син като море,
от слънчев лъч сразен, а не от брадва”
Анета ДИЛОВА, доктор по философия
17 май 2023 година , Враца
