Цветан Пелов Петров е роден на 21. 04. 1933 г. в с. Крушовица, Врачанско в средно занаятчийско семейство – баща му е бръснаро-фризьор, майката е домакиня. Основно образование получава в родното си село. През летните месеци се занимава с разпространението на вестници и списания – започват до го наричат „Малкият журналист“.
Средното си образование завършва в гр. Оряхово. Едновременно с това се изявява като художник в местното кино – рисува плакати за излъчващите се кинопрожекции. През 1952 г. постъпва в редовете на Българската Народна армия, в гр. Гоце Делчев като войник - доброволец. Една година по-късно е приет за курсант в Народното Военно пехотно училище „Васил Левски“ - София в краткия двугодишен курс на обучение. Завършва през 1955 г. с офицерско звание „Младши лейтенант“. Там получава награди за художествено оформление на Базата. Разпределен е в гр. Симитли. В продължение на две години дава непрекъснато рапорти за освобождаване, за да кандидатства в Художествената академия.
След своето уволнение завършва курса за библиотекари в гр. Копривщица и се завръща в родното село. От врата на врата в с. Крушовица успява да събере нужното количество книги и основава библиотека. Организира и художествена самодейност, с която печелят много награди и първи места на различни фестивали в окръга и страната. През цялото време се готви за кандидатстване в Художествената академия, като рисува всеки, който посещава библиотеката. Напуска Крушовица разочарован, че и поредния шести път не може да влезе в Художествената академия. Заминава за Пирдоп – Златица като художник в Медодобивния комбинат „Георги Дамянов“. От седмия пореден кандидат-студентски опит е вече студент във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ – София, специалност „Текстил“. След третата година от обучението си променя изучаваната специалност и завършва „Графика и илюстрация на книгата“ при проф. Веселин Стайков. Паралелно с художественото си образование Цветан Пелов завършва и педагогическа квалификация през 1965 г.
През 1967 г. е награден за графика. От 1968 г. до 1972 г. е разпределен в гр. Плевен в групата на художниците. Работи като художник в с. Гривица, Плевенско, в Окръжния кооперативен съюз – Плевен, в „Реклама – София“ със седалище в Плевен.
През 1972 г., със своето придобито педагогическо образование и след проведен конкурс, Цветан Пелов става преподавател по изобразително изкуство в Института за детски учителки в гр. Враца. От 26.08.1972 г. е член на Съюза на българските художници в гр. Враца. От 1974 г. е прехвърлен в новооткрития Институт за детски учителки в гр. Пазарджик, като му се осигурява държавно жилище за семейството.
Художникът участва в много пленери, окръжни и национални изложби. Печели награди, неговите творби се купуват. Проектира художествено оформление на детски градини, училища. Оформя диплянки за различни събития. Обикновено подписва художествените си произведения с личното си име и презиме - Цветан Пелов или с инициалите „ЦП“.
През 1984 г. Цветан Пелов ръководи група студенти на поход по стъпките на Ботев и преминавайки по родните места, носталгията и обичта към родния край го подтикват и той решава да се върне със семейството си във Врачанско.
На 16.12.1985 г. започва работа като художник в Атомната електроцентрала в гр. Козлодуй, семейството се настанява в гр. Враца. На 03.04.1986 г. се прехвърля в Държавно стопанско предприятие „Промишлено строителство“ – Козлодуй, а на 28.10.1991 г. се премества да работи като учител в Основно училище „Христо Ботев“- с. Крушовица, общ. Мизия, обл. Враца.
През 1990 г. е кандидат за народен представител в Шести Врачански многомандатен избирателен район от листата на Съюз на безпартийните, но не е избран.
Пенсионира се през 1993 г., но продължава да работи, рисува. Обича децата, основава много кръжоци.
От началото на 2004 т. е приет за редовен член на Съюза на българските художници - София. През целия си жизнен път той не престава да твори, да участва в конкурси и изложби, има постоянно изложение в Дом на художника, излага свои картини във Виена, Варшава, Киев, Италия и други места. В албума „Съвременна българска графика“ са включени негови картини и портрети. Професионалният му път е свързан най-много с живописта. Пейзажът е сред предпочитаните от него жанрове. През ноември 2009 г. взима участие в Шестата регионална краеведска конференция в гр. Враца, в чийто сборник „Златни ръце“ се отпечатва и неговия „Спомен за старите майстори на Крушовица“. Цветан Пелов създава и свои текстове по различни теми: кратки епиграми, политически анализи и други, придружени с карикатури. Пише кратки разкази и стихотворения.
Художникът създава семейство с Мария Николова Бунева – фармацевт от село Бърдарски геран, имат две деца. Дъщеря им Весела Цветанова Пелова завършва Университета по библиотекознание - София, след това „История“ в Софийския университет, специализира „Стара история, архивистика и френска филология“, владее пет езика, изследва много теми във Виенските библиотеки, с множество публикации в наши и чужди медии и издания, дългогодишен служител в Държавен архив – Враца. Синът им Николай Цветанов Пелов е ветеринарен лекар, семеен с две деца.
Весела Пелова в своя статия от 2012 г. описва „Бърдарския период“ на баща си по следния начин: „Когато идва за пръв път в Бърдарски геран, младият банашки зет Цветан Пелов, току-що е завършил Художествената академия в София. Този факт ще окаже своето влияние върху първите му опити да пресъздаде видяното. И макар че не идва отдалече, а от съседното по землище село Крушовица, той попада в очарователната атмосфера на селото с двете църкви и шарените къщи. Това очарование е толкова силно, че той нарича селото шеговито „моята чужбина“. И не само това – кръстосва във всяка свободна минута улиците и не може да се нагледа на живописните гледки на хора, къщи и обичаи. Художникът обикаля със своя скицник и пред учудените погледи на местните хора, несвикнали на такова внимание към ежедневието си, скицира от натура къщи и хора.“
Албумът с негови рисунки на тема „Бърдарски геран през очите на художника Цветан Пелов“ е качен в интернет на сайта на Дружеството на банатските българи в България – „Фалмис“ от 2012 г.
В разгара на подготовка за самостоятелна изложба, след кратко боледуване, Цветан Пелов напуска този свят на 4-ти октомври 2016 г.
Лора КАРАНАЧЕВА и Йоанна ПЕТРОВА, експерти в Държавен архив – Враца
*По материали, съхранявани в Държавен архив – Враца /личен фонд № 1479 „Петров, Цветан Пелов“/
