Славка Иванова е родена във Враца и е автор на пет стихосбирки. Въпреки, че е завършила медицина и цял живот работи като лекар /ревмокардиолог/, поезията е неотменима част от нейния живот. Знакова за нейното творчество е стихосбирката "Песен за моя град" /1996 г./, в която стиховете са посветени на родния й град Враца.
СЛАВКА ИВАНОВА – СИБИЛА /1924 – 2003/
В началото на книгата "Песен за моя град" Славка Иванова пише:
"Връщаме се в края на двайсетте години. Враца е кокетно планинско градче с варосани къщички и градинки, със синеоки пролети и дъждовни, меки есени… Врачани отглеждат буби, точат жълти свила в долапи, тъкат свилени ризи… А коприната се дипли вече във фабриката на Савко Пърпова… Дими коминът на "Гранит", а гордост е електрическата централа, която пуска топла вода в открити под навес циментови корита, в които врачани перат чергите си…
В градинката при Гарата бди белокаменният лъв. Иван Тричков рисува първите си пейзажи… Червен Лиляк пише стихотворни памфлети, а Иван Буюклийски и Димитър Веженов вместо юридически дела пишат стихове по Блок: "Нил. Вечер. Приказка. Пътека… Далечен смях на крокодил…"
По улиците, наред с файтона на Климата, все още се разхождат черните биволи на Лалю Рогачев, нощем мъждукат тук-таме самотни електрически стълбове, а в повечето къщи все още дими газовата лампа.В печките горят дърва, готви се на примуси, но вече влизат в бита луксозните печки на Стубленски.
Връщаме се в годините на Голямата световна депресия - а градът е тих, красив, неповторим… Радиото е непознато. Гърми грамофонът на Фото-Мото-Колелото, стачкуващи работници пеят "Да живей труда", а хлапетата огласят тихите улички с "Червената ти връзка", "Червени рози щом те милуват" и тарикатски песни: "Ах, да бях богатско чадо - Буров да ми беше дядо - Томасян щях да пуша - мъката си да разтуша" или "Че от тази криза - нищо не излиза - нямам нито грош алъш-вериш…"
А нощем любовта се прозява под балконите с китари и руски романси…
Връщаме се… Но в живота няма истинско завръщане. Вървим по калдъръмения път на Спомена… Аз съм Сибила - пророчицата, която забрави да измоли вечна младост от боговете.
А това е МОЯТ РОДЕН ГРАД!"
Песен за моя град
Да, всеки своя Атлантида има
на детството ни приказният свят,
потънал в океана на годините
това си ти - мой роден, слънчев град!
Златеят в утрото скалите на Балкана
и Хижата се губи в боров лес…
А бди над прохода войводата Радан,
защитник стар на българската чест.
Очите си затварям и те виждам
такъв, какъвто беше: слънчев, млад -
и океани спомени прииждат
в годините удавен, малък свят…
Дали останах смешно романтична -
но днес изглеждаш чужд и непознат…
И затова те в спомена обичам -
съня на детството - мой роден град!
***
Нима сред теб люля се младостта ни
на пролетите в синьото затишие?...
Под плочите и каменните здания
дали душата ти погребана въздиша -
…Мой роден град -
в живота сив и скучен
магията на детството заключил…