Боян Ангелов: Държавната субсидия се дава на “политкоректни” неправителствени организации
Боян Ангелов е роден през 1955 г. в Панагюрище. Председател на Съюза на българските писатели от 2014 г. до днес, директор на издателство "Български писател", дългогодишен главен редактор на списание "Читалище". Той е полиглот, поет, литературен историк и критик. Издал е 35 стихосбирки и 12 литературно-критически и философски изследвания. Преподавал е в университети в Базел и Лозана. Творбите му са преведени в 38 държави. Носител на десетки престижни награди за литература. Боян Ангелов дава интервю пред "Труд" на теми: неглижирането на културата от управляващите, за визията на министъра на културата, за разделението в обществото, за литературните сурогати, които „греят" от книжарските витрини, за мълчанието на наши видни писатели. През 2023 г. най-старият писателски съюз навършва 110 години и предстоят значими инициативи. Има ли кой да ги подкрепи?
- Господин Ангелов, българското общество е раздирано от всевъзможни скандали. Те не отминават и сферата на културата. Сбъркана ли е изобщо формулата за финансиране на културата, която е сирачето на 30-годишния преход?
- Политическият волунтаризъм, който вече десетилетия господства над българското общество и нанася неизчислими материални и морални щети, продължава да върлува с нестихваща сила. Появяват се и изчезват безлики същества, обявяващи се за „национални спасители“, а като краен резултат обикновените български граждани търсят спасение в други държави. Ала причината за тези социални турболенции трябва да търсим не само във външни фактори. Тя съществува и в самите нас, в нашия конформизъм и незаинтересованост към съдбата на изпадналите в беда и нуждаещи се от подкрепа, дори и да е само морална. Разделението в обществото е сигурен инструмент за настройване на едни срещу други. Макиавелианският принцип „Разделяй и владей“ се прилага съвършено от чуждите кукловоди и родните „кукли на конци“. Ето защо няма нищо сбъркано във формулата за финансиране на българската култура. Финансира се най-вече и преди всичко политкоректната култура и това става с изстраданите държавни средства, които изтичат към сивите потоци на бездарието и тъмните бездни на безродието. От няколко десетилетия българските творчески съюзи - на писатели, художници, композитори, актьори, филмови дейци - са оставени без сигурна държавна подкрепа. От няколко десетилетия властимащите се оправдават с юридическия казус, в който се намират те - били регистрирани като сдружения в „частна полза“. Не виждам каква частна полза има в това един творчески съюз да обединява няколкостотин до няколко хиляди професионални артисти - със съответното образование, натрупан опит и принос към развитието на националната култура. Вярно е, че създаването на изкуство е индивидуален творчески акт, но тези съюзи имат именно това предназначение - да стимулират отделния артист (художник, актьор, композитор, музикант, писател и т. н.) в създаването на съвременния духовния облик на държавата ни. За наша радост управляващите са намерили решение за подпомагане на две важни сфери, допринасящи за интелектуалния просперитет на българските граждани: читалищата и нашата православна църква. Запазвайки своята неприкосновеност и независимост от политическите конюнктури, те получават, макар и недостатъчна, подкрепа от държавата. При добро желание сходен принцип може да се намери и за подкрепа на творческите съюзи. Защото е обидно сдружения с вековна история да се конкурират с нововъзникнали фондации и неправителствени сдружения със зле прикрити политически пристрастия.
- Творците са особено чувствителни натури. Защо повечето от тях мълчат? И защо националните медии все нямат място за родния арт продукт? А се лансират съмнителни автори с изкривено естетическо виждане, което да провокира низките страсти у зрителя.
- Не се наемам да обвинявам творците за тяхното мълчание. Понякога мълчанието е по-силно от бурните и недокрай осмислени крясъци. Такова мълчание е част от присъдата над политиците, отдавна загубили златното покритие на народното доверие. Всъщност мълчанието е само привидно, защото честните към своя народ писатели разкриват несъгласието със случващото се в творбите си. Но те или не виждат бял свят, или излизат в срамно ниски тиражи и не стигат до читателя. Затова пък книжарските щандове преливат с литературни сурогати - както чуждоземни, така и родни. Остава ни да се надяваме, че талантливите творби сами ще намерят пътя до своите читатели, но подобни сценарии не създават благоприятна база за развитието на стойностната литература. Докато пазарният принцип владее литературния пазар, картината няма да се промени. Необходима е държавна намеса, изразяваща се в подкрепа на съвременните творци, а такава почти не се наблюдава. В Министерство на културата съществуват програми за подпомагане на български автори, но това не е достатъчно. СБП изпълнява и скромната задача да съхранява издателство „Български писател“, което навърши 75 години и през голямата част от своето съществуване е било най-авторитетното и най-тиражно относно класическа и съвременна българска литература. Един от красноречивите факти за това твърдение е наличността на повече от 3000 заглавия на „Български писател“ в Конгресната библиотека на САЩ. Издателството вече е редовен член на Асоциация „Българска книга“, участва в Коледния панаир на книгата в НДК през декември т. г. Предложихме на многобройните посетители нашите нови алманаси „Поети“ и „Разказвачи“, в които участват близо 300 членове на СБП. Показахме новото издание на романа „Хоро“ от Антон Страшимиров, новите стихосбирки на Иван Странджев, Илко Капелев, Ирина Велева, Анибал Радичев, Илко Иларионов, Ненчо Славчев, избрани стихове на Ивайло Балабанов, фототипно издание „Безсъници“ на Яворов; белетристични и есеистични творби от Кольо Георгиев, Владко Панайотов, Борислав Бойчев, Светозар Казанджиев... Беше проявен интерес към нашия щанд и от страна на утвърдени писатели. А Писателският съюз навлиза вече в своята 110-а годишнина и по този повод издателството ни подготвя второ допълнено и преработено издание на двутомника „История на СБП“, който бе пуснат на книжния пазар през 2013 г. и тиражът му бе изчерпан за броени месеци.
- Как обществото да се противопостави на опитите за подмяна?
- Все ми се иска да вярвам, че опитите за подмяна на литературните стойности няма да завършат със замисления успех, тъй като нашата държава има вековни традиции в способността си да устоява на външни инвазии. Българската писменост е създадена от царе и патриарси. Тя е богоносна в своята същност и езикът ни, наследил красотата на българските глаголица и кирилица, съхранява вдъхновено добротворство. От нас се иска да я пазим от поругателства и кражби, особено трябва да сме активни срещу опитите на учените от Северна Македония да си присвоят светите братя Кирил и Методий.
- Каква фигура според Вас трябва да е министърът на културата?
- Обединяваща! Не трябва да обслужва конюнктурни и лобисти интереси. Необходимо е да бъде творец, за да може интуитивно да разбира нуждите на колегите си. Да бъде патриот в истинския смисъл на тази дума и да е непримирим към пошлостта, посредствеността, бездарието.
- Бяхте част от УС на Национален фонд „Култура“. Но през февруари 2022 г. министър Атанас Атанасов Ви отстрани без никакви аргументи. Кой сега представлява интересите на Съюза на българските писатели в тази важна организация?
- Всичко това стана по предварителен подъл сценарий. Не ми се иска да се връщам назад и да търся справедливост в океана от несправедливости, който залива обществото ни и се опитва да ни потопи в бездните си. За съжаление никой не представлява интересите на Съюза на българските писатели в НФ „Култура“. Бяха последователно отхвърлени, без никакви смислени аргументи, четири наши проекта през 2022 г. Оценките на съответните експерти бяха адмириращи за съдържанието на проектите. И въпреки това, тенденциозно СБП не получи финансиране по тях. Беше отхвърлена исканата подкрепа за съюзния вестник „Словото днес“ и за списание „Пламък“, което скоро ще чества своята 100-годишнина. Явно не се вписваме в изискванията на кукловодите за отцеругателно примиренчество, не се съгласяваме с широко прокламираните либерални стратегии в сферата на културата. Все едно, нашият Съюз няма да се моли пред временни случайници, които „Продължаваме промяната“ толерира и внедрява където и както успее. Всичко това обаче няма да спре стремежите ни да търсим справедливост, която е скрепена и в алинеите на Закона за развитие и защита на културата. В този закон на НФК е отредено особено място за подпомагане на духовните обществени процеси.
- Сред „новите“ политици от „Продължаваме промяната“ дори се чуха гласове, че не е необходимо Министерство на културата и че творците трябва да се издържат изцяло на пазарен принцип. Какво ще отговорите?
- Тези гласове чуваме повече от три десетилетия. Целта е ясна и конкретна. Държавната субсидия се дава на „политкоректни“ неправителствени организации, чиято цел е да ерозират българските традиции и да всяват национален нихилизъм, който би превърнал обществото ни в лумпенизирана общност от полуграмотни индивиди без историческа гордост и без чувство за родова принадлежност. Ала ние, българите, сме доста жилав народ и подобни инвазии изострят до крайна степен чувството за самосъхранение. В това разделно време отново изпитваме нужда да се обърнем към примерите от миналото. Преди броени дни гостувах във Видин като участник в жури на литературен конкурс, посветен на живота и делото на екзарх Антим I (1816-1888). Конкурсът се проведе под егидата и с благословията на Видинския митрополит Даниил. Първият български екзарх Антим е бил Видински митрополит и по време на Сръбско-българската война от 1885 г. отказва да напусне града и рискува живота си, защото искал да сподели участта на обсадените негови съграждани. А няколко години по-рано, при потушаването на Априлското въстание от 1876 г., той изпраща с тайна мисия Марко Балабанов и Драган Цанков, които се срещат с коронованите глави на Европа, за да търсят подкрепа в защита на българския народ. Не случайно Антим I е избран за председател на Учредителното събрание в Търново и пръв полага подписа си върху Търновската конституция, поставила основите на възкресена България. Останах не само силно впечатлен, но и възхитен от искреното родолюбие на митрополит Даниил и на неговия екип младежи, току-що завършили Богословския факултет. И отново в мен възниква въпросът: защо толкова време се бави въвеждането на часовете по религия в българските училища? Тези часове са особено необходими за младите хора, защото по незримия път на високата човечност ще ги научат да обичат и отечеството си.
- В бюджета за 2022 г. културата получи само 0,59% от БВП, при положение че коалиционните партньори в края на ноември 2021 г. лансираха тезата за 1%. Очевидно и през 2023 г. ще се запази това мизерно финансира, което е по-малко, отколкото през предходните години. Докога културата ще крета в задния двор на общественото развитие?
- Това мизерно финансиране ще доведе до още по-отчайващи резултати. Липсата на култура може да унищожи всяка нация, колкото и силна да е била. Културата е в темелите на възпитанието, а без него няма как да се изградят пълноценни граждани, които са най-важен елемент за всяко общество. Ако политиците не поставят в своите програми културата, науката и образованието като основополагащи елементи на общественото устройство, държавата ни не може да тръгне към просперитет.
- Как най-бързо виждате реализирането на дългогодишната Ви борба за въвеждане на директивата PLR (Авторски права в библиотеките)? Защо никой от управляващите не ви чува вече 15 години, откакто сме в ЕС?
- Вече има някакви светлинки за въвеждането на тази директива, която би довело до по-справедливо оценяване на авторския труд. Касае се за заплащането на авторските права на български писатели, чиито книги се намират и заемат в обществените библиотеки. След проведена Кръгла маса в МК имаме конкретни договорености с г-н Мехти Меликов за практически решения. Нашите очаквания са българските писатели да получават справедливо заплащане годишно, ако книгите им се ползват в обществените библиотеки. За тази цел трябва да се отпуснат средства от държавния бюджет, което означава разбиране от страна на действащите политици. Всичко е в ръцете на народните представители и на тяхната воля. На проведена среща с всички председатели на творчески съюзи в Народното събрание разговарях по темата с член-кор. Вежди Рашидов. Надявам се, че скоро ще има резултат.
- Ще Ви чуят ли новите депутати и по отношение на Закона за българския език, който все не влиза в Пленарна зала?
- Този проектозакон е влизал няколко пъти за обсъждане не само в комисии, но и в зала, ала реален успех не е постигнат. Мисля, че е наложително да бъде приет Закон за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност. Така ще бъде защитено от външни и вътрешни посегателства безценното съкровище на нацията ни - сияйната мелодичност на родния език и светлината на неговите графични системи (глаголицата и кирилицата), тайнствени ръкописи, словесното народно творчество, диалектното ни богатство. Такъв закон ще предпази езика от попълзновенията на хора, които искат да присвоят българската история.
- Съюзът на българските писатели е сложна по структура и идейно-естетическо многообразие организация. Как успявате да я ръководите без скандали?
- Нямам самочувствието на безпогрешен в действията си, ето защо дори за доста дребни наглед действия и детайли търся мнението и подкрепата на Управителния съвет и Контролната комисия. Вслушвам се и в мненията на колегите ми. Дори някои по-остри нападки приемам като критика, като барометър и компас за търсене на по-точния път. Толерантността приемам като неотменно и незаменимо средство за общуване. Ние сме преди всичко колеги и взаимното доверие е онази действена сила, която ни прави и съидейници. Всеки от нас може да защитава своите политически идеи, стига те да не влизат в противоречие с идеята да бъдем хора милосърдни и състрадателни, каквито са били и нашите предци, каквито трябва да бъдат и идващите след нас.
Източник: Труд