След всеки голям християнски празник се почитат главните действащи лица в него. Така днес, след Рождество Христово, почитаме Божията майка и свети Йосиф, за когото била сгодена тя, за да се грижи той за нея, както се грижил и за малкия Иисус след това.
Празникът се нарича събор на света Богородица, защото богослужебното събиране на вярващите в храма е в нейна чест.
Молитвите и песнопенията днес са посветени предимно на нея и на раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос. В един текст се казва: “Ти, Чиста Богородице, държа в обятията си като младенец Този, Който е Господ на всичко и получи плът от тебе; ти стана причинителка на радост, затова цялото творение днес радостно възпява дивното ти раждане, понеже ти роди за света извора на безсмъртието”.
Сведенията в новозаветните книги за свети Йосиф Обручник са твърде оскъдни. За него споменават само евангелистите Матей и Лука, които говорят и за раждането на Иисус Христос.
Йосиф е упоменат сред предците по човешка линия на Богочовека Христос в родословието, дадено от свети Матей, защото по начало този евангелист посочва родословието според еврейската традиция – по мъжка линия. Пак той разказва как Йосиф бил смутен, когато разбрал, че света Дева Мария е заченала, а още не е знаел за свръхестественото зачатие от Светия Дух. Божи ангел му съобщил за това и Йосиф приел изкупителен замисъл на Бога.
А евангелист Лука споменава за него и при поклонническото пътуване на светото семейство с 12-годишния Иисус до Йерусалим.
Нататък Йосиф “излиза” от кръга на хората около Иисус Христос, вероятно е починал. Но споменът за него остава жив в Църквата като обручник, т.е. годеник (но не и съпруг) на Божията майка и пазител на нейното девство.
В България църковният празник на свети Йосиф се отбелязва като Ден на бащата