Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

130 години Читалище „Развитие” – Бяла Слатина

  17.11.2022 15:13
130 години  Читалище „Развитие” – Бяла Слатина

Читалищният дом -храм, в който се гради духовността

Читалище в Бяла Слатина се основава през зимата на 1892 година като необходима потребност за изява на свободомислещата младеж и интелигенция в града.

Гроздю Петков, свещеник Петър П. Симеонов, Петко Бояджиев, Васил Гашовски, Васил Бенчов и много други поставят началото на просветния и духовен живот в Бяла Слатина, а на читалището дават името "Развитие".

Първоначално читалнята и библиотеката се помещават в старото училище, после са преместени в стая, наета от Казаларците. Назрява необходимостта духовното средище да има собствен дом за утра, вечеринки, събрания, но читалището не разполага със средства.

През 1900 година кмет на Бяла Слатина е Гроздю Петков - човек начетен и напредничав. С материали, останали от строежа на класното училище и общински материали той построява читалищна сграда - салон и две стаи отпред за читалня и библиотека.

В спомените на дългогодишният председател Петко Слабаков четем: "Има сведения, че за построяването на това читалище Кмета е изразходвал суми от общинската каса без да иска разрешение от Общинския съвет, който искал да го надчете с тази сума. Той обаче прибягнал до хитрост, като предлага да заплати сградата със свои средства и последната да остане негова собственост. При това положение съветниците приели и утвърдили направените разходи за читалищната сграда. Тя бе построена изцяло от кирпич и не особено архитектурно издържана, но дълго време беше използвана от населението..."

През януари 1907 година Настоятелството отправя заявление до Общината читалището да влезе във владение на салона и стаите, използвани за библиотека и читалня.

Съгласие по въпроса няма защото същата година читалищното настоятелство търси правата си до по-висша инстанция и изпраща заявление до Министерството на просвещението, в което се оплаква, че Общината иска да настани в читалищния салон Мировото съдилище на града.

Протестите дават резултат и през октомври 1908 година Настоятелството отпочва ремонт на читалищната сграда. За поправка на сцената е ангажиран учителя от Класното училище.                  

Пред Общината отново се поставя въпроса за удворяване на Дружеството и кмета Ст. Божинов се ангажира да го внесе за разглеждане на първата сесия на Общинския съвет.

В отчетния доклад за 1908 г. е отбелязано: "...За едно важно нещо, по което настоятелството бе насочило всичката си дейност, трябва да му се поблагодари -вземане на читалищното сдание в изключителна собственост на читалището..."

Същата година членовете подемат инициативата за основаване фонд "Постройка на читалищен театър" и от представления и членски внос успяват да съберат капитал от 300 лева. Средствата обаче не са достатъчни и Настоятелството отправя гореща молба до Министерството на просвещението за помощ. В Бяла Слатина също кипи събирателска дейност. Към будното и интелигентно население е отправен апел за финансово подпомагане, а читалищните членове гласуват увеличаване размера на членския си внос от 5 на 10 лева.

Тази дейност, започната с толкова ентусиазъм, замира по време на войните. Читалищните дейци срещат непрекъснати спънки от Общинското управление. През Балканската война читалищните помещения се ползват за склад на Реквизиционната комисия. Нахлуването на румънските войски в града също нанася погром на читалището. Голяма част от библиотеката, имуществото и реквизита са унищожени. През този период изчезва и читалищната архива.

 По време на Първата световна война Общинското управление неправомерно отдава читалищния салон за складове на войскови поделения. Никой не си прави труда да състави опис на имуществото и акт за състоянието на зданията.

В края на 1918 г. читалищната дейност отново има своите прояви. През ноември Настоятелството отдава под наем театралния салон на Димитър Христов, Нешко Нинов, Христо Константинов и Иван Пешев от Търнава за инсталиране на кинематограф.

 През 1919 г. се подемат преговори с Реквизиционната комисия за признаване загубите, нанесени на читалището от последната. С протокол № 113/20.10.1919 г. комисията изплаща обезщетение от 12 458 лв.

 На 07.04.1920 г. е постигнато споразумение и с общинската власт. Кметството окончателно отстъпва във владение на читалището както мястото, така и постройката и протокола му е утвърден със забележка: ЗА ВЕЧНО ПОЛЗВАНЕ.

 Читалищното настоятелство веднага предприема ремонт и разширяване на сцената и театралния салон. За целта се сключва заем с кредитните учреждения в града на стойност 50 000 лева. Работата по ремонта се поема от предприемача Нинчо Драгойчев, с който се сключва контракт за 40 000 лв.

 През 1922 година салонът е готов и настоятелството възлага на руския художник Николай Игнатиевич изработването на декори за сцената срещу възнаграждение от 14 000 лв., а габровският майстор дърводелецът Н. Колев се задължава да изработи две ложи и място за оркестъра под сцената.

Средства за поправката се набират и от отдаване на търг на предприемач експлоатацията на читалищното място при гарата.

В продължение на няколко години в читалищния живот се отбелязва бурен подем. Сформира се театрална трупа. През 1925 г. по сключен контракт с братя Костови в салона е инсталиран кинематограф и кинопредставленията остават незабравимо изживяване за белослатинчани.

 През 1926 г. Бяла Слатина е домакин на Читалищна конференция и Настоятелството добре съзнава, че сградата, която стопанисва е твърде тясна за бурния живот и неспокойния дух на просветителите.

Съвсем спонтанно в края на същата година Управата взема решение за строеж на нов читалищен дом. Средства за такова начинание, обаче не се събират толкова бързо и през 1932 година се задоволява само с поправка на сградата, а със събраните през годините средства специална комисия учредява фонд "Постройка на нова сграда".

За усилване на фонда ръководството иска разрешение от Окръжния управител пускането на специални марки - тухлички от по 1 лев, които да се отпечатат с клише - миниатюра на сградата. Решението е "такива марки да се напечатат на първо време 100 000 броя с лепило на гърба." С изработване на миниатюр - фасадата от плана на читалището е натоварен кондуктора Георги Иванов.

Окръжният управител одобрява събирането на помощи под формата на марки и в натура. С малкото средства в читалищната каса ремонта на салона и сцената се възлага на трудоваците от общинската трудова повинност. Те отпочват изкъртване и измазване стените на салона, подмяна на остарялата електрическа инсталация.

 През 1934 година условията за работа на кинематографа в читалищното кино не са безопасни и общинското ръководство взема спешни мерки за преместване на мотора и динамото с всички принадлежащи части в новопостроената сграда на общинската баня. Помещението се дава безплатно на читалището при всяка вечеринка, забава или кино.

На 1 февруари 1935 година читалищната управа упълномощава председателя Божин Божинов и представителите на фонд "Паметник" да сключат договор с архитект Григор Михайлов от София по изработване проект за нова сграда срещу 5 000 лева хонорар.

В писмо № 4133/22.05.1937 г. кмета на Белослатинската община съобщава на настоятелството, че разрешава строежа на театрален читалищен дом и салон в досегашното дворно място.

Едва през лятото на 1937 г. Управата пристъпва към събаряне на старата постройка и възлага на арх. Михайлов бързо изработване план за строежа. През септември същата година старата сграда е съборена. До края на годината за строежа се събират 1 160 000 лева и работата е възложена на предприемача Иван Могилски и майсторите Михаил и Ставри Рангелови.

За набавяне на допълнителни средства се разиграва лотария за 30 000 лв, а в Гимназията е направена временна сцена за представления.

От проведената на 31 август акция за събиране на помощ от населението в натура и пари за строежа срещу разписка в читалищната каса постъпват 3 270 лв.

До 1939 година грубият строеж на сградата е завършен. Тя заема площ от 500 м2 върху парцела с размери 670 м2 собственост на читалището, намираща се в кв. 17А. Сградата има лица от две страни към улиците "Любен Каравелов" и "Княз Борис" при съседи частните жилищни сгради на Илия Проданов и Гацинска.

Наред с довършителните работи по основната сграда читалищното настоятелство се заема с амбициозната задача да построи и обзаведе киносалон в собствения си парцел.

В протокол от строителна проверка от 20 февруари 1940 година Васил Гайдурков -  инж.  при  Врачанското  Областно  инженерство  отбелязва: "...в присъствието на председателя Божин Ст. Божинов констатирах следното: 1.  Инсталирането на горния киносалон е разрешено от Областното инженерство с предписание № 4-24953/14.11.1939 г., съгласно одобрени планове и обяснителна записка.

♦   броят на местата - 366 в партера и 110 места на балкона..."

Оригиналните планове по строежа на сградата и киносалона грижливо са съхранени в Държавен архив - Враца.               

 През 1943 г. читалищното настоятелство се обръща с официална молба до Министерството на народното просвещение за отпускане помощ от 200 000 лева за довършителните работи по сградата. С тази сума и заем от Кооперативната банка в града на стойност 500 000 лв. Управата възлага на Януш Томов - електромонтьор от Бяла Слатина направата на електрическата инсталация с 360 светлинни точки, лампи и контакти; закупува нова тонапаратура от Електромашинната фабрика "Енергия" - София. През 1943 г. от фирма "Доспат" се доставя нова киномашина "Бауер" на стойност 250 000 лв.

 През 1946 г. за довършване на сградата, за обзавеждане и мебелиране на библиотеката, читалнята, салона, бюфета, гардероба и театралната сцена Читалищнтото настоятелство е принудено отново да сключи заем с Белослатинската Популярна банка за 400 000 лв и за 300 000 лв. с Върховния читалищен съюз от фонд "Кооперативен строеж”.

През последвалите години дейността на читалището се разраства и на общо събрание Управата отправя искане до Общината за отчуждаване двора и постройките на Димитър Шиваров за разширяване на сградата и читалищния двор. Положителен отговор няма, но през 1949 г. общинското ръководство узаконява притежанието на читалищната нива, подпомага подновяване на електрическата инсталация и прехвърля радиослужбата за експлоатация от читалището.

Така най-после се сбъдва заветната мечта на Белослатинските будители за събствен дом, където да кипи богат просветен и културен живот в продължение на много години.

На базата на новото териториално селищно устройство и промяна статута на читалището на 21 септември 1983 година се открива новата сграда в центъра на града на площ от 6 000 м2 и на стойност 5 милиона лева.

На 28 март 1991 година Изпълнителният комитет на Община Бяла Слатина с протокол № 1, Решение 95, т. 2 възстанови старото име на читалището "Развитие" -символ на стремежа към новото, динамичното и непознатото.

Маргарита ВАСИЛЕВА,

Държавен архив - Враца