Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

25 години от смъртта на археолога Богдан Николов

  30.08.2022 00:24
   25 години от смъртта на археолога Богдан Николов

Живот в служба на археологията

В Държавен архив – Враца се съхраняват лични архиви, дарени от изявени личности, свързани с Враца  и Врачанския край. Такова утвърдено име в областта на историята, краеведството и археологията е Богдан Николов.

Богдан Николов Цветков е роден на 16 август 1926 год. в с. Алтимир, Врачанско в семейството на хлебаря Никола Цветков Бойков и Елена Маринова Нинова. Дядото – Цветко Бойков Спасов – е македонски преселник от с. Любанци, Скопско. По-малък брат на Богдан Николов е известният български актьор Цвятко Николов („Рицар без броня“, „Кит“ и др.). Негов брат е и капитан Васил Цветков, загинал на 29 януари 1963 год. при потъването на моторен кораб „Галата“ край Балчик.

Основно  образование Богдан Николов получава в родното си село. Гимназиално обучение започва във Враца, но поради заболяване прекъсва и впоследствие продължава обучението си в Оряхово, Бяла Слатина и Кнежа, където през 1946 год. завършва средното си  образование.

Като гимназист преди 9 септември 1944 год. членува в нелегалния Работнически младежки съюз (РМС), а на 29 декември 1944 год. се записва доброволец на фронта и служи в Народогвардейска дружина – Оряхово. През лятото на 1946 год. умира баща му и Богдан Николов започва работа като волнонаемен учител, за да помага на тримата си по-малки братя – Цвятко, Васил и Венко – да завършат училище. Учителства  две години – учебни 1947-1949 год. в с. Босилеград, Оряховско и една учебна – 1949 -1950 год. в с. Кремена, Балчишко.

През есента на 1950 год. постъпва като редовен студент в Историческия факултет на Софийския държавен университет „Климент Охридски“, където през 1954 год. завършва с отличие специалност “история“. Като студент проявява интерес към археологията, става член на Кръжока по археология в университета и участва в археологичните разкопки на селищната могила при град Русе и на тракийския град Севтополис при язовир „Копринка“.

През 1950 год. Богдан Николов се жени за Златка Начева Василева, през същата година се ражда дъщеря им Елена. От 26 ноември 1954 год. е лейтенант от запаса в мотострелковите войски.

През периода 1954 – 1960 год. Богдан Николов е редовен гимназиален учител по история. Първоначално в с. Белово, Пазарджишко (1954-1955 учебна година). След това в с. Борован, Врачанско (1955-1958 учебни години), където успява да събере исторически находки от района на селото и да подреди първата училищна музейна сбирка във Врачанския край. През учебните 1958-1960 години като учител по история в гимназията в с. Галиче, Врачанско също създава училищна музейна сбирка. По неговия почин по-късно в окръга възникват около 60 училищни музейни сбирки.

На 2 септември 1960 год. Богдан Николов постъпва на работа в Окръжния исторически музей – Враца като старши уредник. През 1971 год. в музея се създава отдел „Археология“ и той е назначен за негов завеждащ. В своята археологическа дейност  е прецизен и инициативен. Оформя се като най-добрия познавач на поселищната история във Врачански окръг. Основни направления в неговата изследователска работа са изясняване на периодизацията, хронологията и стратиграфията на праисторическите селища в Северозападна България.

Като аспирант на самостоятелна подготовка през м. април 1981 год. Богдан Николов защитава кандидатска дисертация на тема: „Развитие на халколитните култури в Западна България“, за което му е присъдена научната степен „кандидат на историческите науки“. През същата година печели конкурс са старши научен сътрудник II-ра степен. Задълбоченото проучване на археологическите обекти и научно-методическата му подготовка му позволяват да постигне значителни резултати в събирателската и научно-изследователската работа.

В своята над 30-годишна практика Богдан Николов е извършил и ръководил археологически разкопки в почти всяко от селищата на Врачански окръг: Комарево, Баурене, Криводол, Градешница, Оходен, Горна Кремена, Търнава, Бреница, Кнежа, Лиляче, Хърлец и мн. др. – праисторически селища и могилни тракийски некрополи.

През 1965 год. при разкопки на Могиланската могила в центъра на Враца е открито тракийско съкровище с богати находки: колесница, принесен в жертва ездитен кон, чиято амуниция е с пълен комплект сребърни украси. В камерата има погребение с богати дарове: златен венец и обеци, позлатен сребърен наколенник, комплект магически фигурки, съдове и предмети от сребро, бронз, керамика,  златна и сребърна каничка и др.  

При разкопките на халколитното селище край с. Градешница през 1966 – 1968 год. е открита глинена плочка с най-старата писменост в Европа.

Безспорно най-значителното постижение на бележития археолог Богдан Николов е откритата на 6 януари 1986 год. втора част от сребърното тракийско съкровище от с. Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Съкровището тежи повече от 20 кг, изработено през VI и V в. пр. н. е. и впоследствие е експонирано в най-големите световни музеи.

Богдан Николов е автор на 103 научни публикации и 500 научно-популярни статии в български и чуждестранни издания (Англия, Франция, Германия, Русия, Унгария и др.). С доклади и научни съобщения участва в национални археологически конференции и международни симпозиуми: Варна (1976 год.), Будапеща и Пловдив (1978 год.), Нотингам – Англия (1981 год.). Написал е  над 10 брошури с поселищни проучвания – отделни книжки с историята на много селища във Врачанско, а така също на албумите: „Окръжен исторически музей – Враца – старо изкуство“ (1968 год.), „Градешница – праисторически селища от VI – IV хилядолетия пр. н. е.“ (1974 год.), „Заминец – праисторическо селище“ (1975 год.), „Криводол – древни култури“ (1980 год.).

През 1996 год. излиза от печат  книгата на Богдан Николов „От Искър до Огоста – история на 151 села и градове от бившия Врачански окръг“. Любимо хоби през целия живот на изтъкнатия археолог е била топонимията – събиране на имена на местности. Като резултат през 1997 год. се появява монографията му „Топонимия на Врачанска област – 17 530 имена на местности“. Тези два  сборника са резултата  на неуморни теренни проучвания, работа със стотици информатори от всички населени места в региона и представляват изключителен принос към краезнанието и родознанието. Голяма част от събраните материали остават непубликувани .

За активна и многостранна научно-изследователска дейност, дългогодишна музейна работа и ярко присъствие в културния живот на регионално и национално ниво Богдан Николов е награден с ордените „Кирил и Методий“ – I-ва и  II-ра степен, „Червено знаме на труда“, „1300 години България“.

Умира на 30 август 1997 год. На 29 октомври 2016 год. на входа на читалището в родното му село Алтимир е поставена паметна плоча.

По архивни документи от личен фонд 1314 „Николов, Богдан Цветков“, съхраняван в отдел   „Държавен архив” – Враца.

Красимир БОЧЕВ,

главен експерт в „Държавен архив“ - Враца