Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Пегас

150 години от рождението на Антон Страшимиров

  25.06.2022 20:38
150 години от рождението на Антон Страшимиров

Антон Тодоров Страшимиров е роден  на 15 юни 1872 г. в гр.Варна, умира във Виена  на 7 декември 1937 г.

Антон Страшимиров е един от първите модернисти в българската литература, многостранна творческа личност – белетрист, драматург, публицист, издател, народопсихолог и заедно с това общественик, политик (депутат в три Народни събрания), бунтар (четник в четата на Яне Сандански), съучредител на Комитета за защита на евреите. Той принадлежи, както пише Минко Николов, „към художниците, които са винаги на път, подгонени от събитията, разпалени от нови идеи, претоварени от безброй сюжети.“

Наследник на голям македонски род от Серско, Антон е роден в семейството на зидар, преселник от с. Баня, Разложко. Брат е на политика Тодор Страшимиров и на Димитър Страшимиров – виден историк, писател, педагог и общественик. Неспокойната му натура и размирният, бунтарски дух, с които ще стане известен като общественик и политически и културен деец, си проличават още в ранните му младини. На 13 години напуска родния си град. Пътува из Добруджа, хваща се на работа по кръчми, кафенета и тютюневи ниви. Работи като словослагател, книговезец, бояджия. Самообразова си и просвещава и другите. Вдъхновява се от идеите на народничеството и социализма,

 През 1895 заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география, интересува се от философия, запознава се с творчеството на Хенрик Ибсен, Аугуст Стриндберг, Морис Метерлинк.

 Участва в македонското освободително движение като четник на Яне Сандански.  Участва в Балканската война като редник. През Междусъюзническата и Първата световна война е военен кореспондент и сътрудничи на в. „Военни известия“ и сп. „Отечество“. Сближава се с Гео Милев и Георги Шейтанов. След Септемврийското въстание (1923) пише позива си „Клаха народа, както и турчин не го е клал“, превърнал се в емблематичен за събитията.

Когато започва нацисткото преследване на евреите в Германия, Страшимиров участва в създаването на Комитет за защита на евреите . След смъртта на съпругата му Стефка здравето на Страшимиров се влошава. Изпратен е за сърдечна операция във Виена, където умира. Погребан е в София.

Всепризнат връх в творчеството на Страшимиров, а и в българската романистика изобщо, е „Хоро“. Тук темата за погрома след Септемврийското въстание от 1923, уголемена до генералното послание за разпада на общността, добива ненадминато гротескно-трагическо въплъщение във фигурата на преобърнатия обред – хорото около труповете на убитите.

 Творческият интерес на този автор към драматичните конфликти в човешкия живот, напрежението, което ясно личи в диалозите на прозата му, естествено го отвеждат и към драмата. В най-известната му пиеса – „Вампир“ – действието се движи от първични, тъмни страсти, които изправят майка срещу дъщеря и тласкат героите към гибел.

Антон Страшимиров е автор и на народоведски проучвания (събрани в „Нашият народ“ и „Книга за българите“, където подробно разглежда българските етнически и етнографски групи), на множество пътеписи, селищни проучвания, очерци, брошури по Македонския въпрос, литературни студии и статии.

Негови произведения са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и други езици.