Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

115 години от рождението на Кирил Георгиев Трайков

  17.06.2022 09:32
115 години от рождението на Кирил Георгиев Трайков

Кирил Трайков: "Живях с музиката и обичта към хората”

Кирил Георгиев Трайков е роден на 18 юни 1907 г. в гр. Цариброд (днес Димитровград). Той е най-малкото дете в интелигентното семейство на Георги Трайков (търговец) и Босилка Трайкова - тиха, скромна, трудолюбива и много благородна жена. Има още трима братя и една сестра. Двамата най-големи братя помагат на бащата в работата, другият завършва химия. Кирил още от малък е музикален, купуват му цигулка, с която не се разделя. Когато помага в магазина на баща си и няма клиенти – той свири, случва се да заспи с цигулката.

Майка му умира млада, след смъртта й петте деца се преселват в София, където неговите братя и сестра му остават да живеят и създават семейства. Кирил е насърчаван и издържан от по-големите си братя да учи. Постъпва в Консерваторията и още тук започва да има музикални изяви – участва в концерти, в инструментални оркестри. Като студент е старателен, любознателен, особено влечение е имал към дирижирането и завършва през 1937 г. тази специалност.

Средата, в която израства и учи Кирил Трайков го формира като добър човек и професионалист, духовно богата личност. През студентските години той общува с професор Георги Димитров – композитор, диригент, основател на българската хорово-диригентска школа, професор Камен Зидаров (поет, драматург, преводач), Добри Добрев (композитор, диригент, председател на Творческия фонд на Съюза на българските композитори). След завършване на Консерваторията той започва работа в Мъжката гимназия в София като преподавател по пеене, ръководи и дирижира духовия оркестър към гимназията, води хор към читалище „Средец” в квартал „Красно село”. През 1940 г. отива на работа в гр. Бяла Слатина като учител по музика в Мъжката гимназия, привлечен от композитора и диригент Светослав Обретенов, с когото са в приятелски отношения. Тук сформира духов оркестър към гимназията. В Бяла Слатина Кирил Трайков създава семейство, има две деца.

За кратко, през периода 1946-1947 г. Трайков е директор на гимназията в град Цариброд, но отново се връща в Бяла Слатина, която става за него второ родно място. Започва да преподава в Девическата гимназия, основава хор и фанфарен оркестър към училището. Започва най-плодотворния период от творческия път на музикалния педагог и диригент. Работи активно, неуморно, себеотдавайки се на музиката, учениците, семейството. Ръководи ученическите музикални колективи десетилетия наред, въвежда в музиката цели поколения белослатинчани, които с благодарност и добри чувства си спомнят за своя пръв музикален учител. Създава хорове, акордеонен състав, фанфарни, инструментални оркестри към училищата в града. Дълги години се говори за формираната от него детска оперета, богата на музика и танци. Написва песента „На Левски огненото име“, която става химн на училище „Васил Левски“ в града. Неговите ученически духови състави присъстват на всички празници и тържества в Бяла Слатина. Към Районния кооперативен съюз Кирил Трайков създава първият самодеен хор в града и с него печели републикански фестивали на художествената самодейност. По-късно създава хор на учителките, който също има изяви и успехи на републиканско ниво. От сливането на двата хора се ражда първият голям градски хор, който дълги години е представителният хор на Бяла Слатина на всички тържествени и официални случаи. Същевременно създава и ръководи хорови колективи във всички предприятия в града и към Държавно индустриално предприятие (ДИП) „Пионер“, ДИП „9-ти септември“, ДИП „1-ви май“, както и мъжка вокална група към МВР. Всички те са имали много изяви на местно и републиканско ниво.

Освен отличен музикант Трайков е и добър организатор – организира и провежда практикуми по пеене с учителите от града и окръга, на национално ниво участва в подготовката в Рилския манастир на мащабен за времето си практикум по пеене на музикални ръководители от цялата страна.

През 1958 г. той се включва в акцията за набиране на учителски кадри в Родопите и отива в гр. Мадан, заедно със семейството си. Там основава първият училищен хор и духов оркестър в града. Към предприятието „Горубсо“ сформира смесен хор, който се класира на първо място на Окръжен фестивал. Трайков и директорът на местната гимназия провеждат музикални вечери посветени на творчеството на великите композитори Бетовен, Моцарт, Чайковски, Хайдн, Шуман, Шуберт, Щраус.

През 1960 г. Кирил Трайков започва работа във Враца като преподавател в Института за детски учителки и паралелно преподава цигулка в Държавната музикална школа в града. Създава хор и акордеонен състав към института. Дълги години врачани помнят голямата акордеонна група на учителките, която с песен манифестира на празниците. Към Дома на Народната армия той формира смесен хор и оркестър.

След пенсионирането си, заминава за гр. Кърджали, също в институт за детски учителки. И тук работи с голяма всеотдайност и професионализъм. Отново основава хор и оркестър, едновременно с това създава хор към Оловно-цинковия завод, който години наред си остава единственият градски хор в града. В последствие заминава за гр. Ардино и работи като учител в климатично училище, а три години по-късно е преподавател в гимназията в гр. Крумовград. И на двете места създава фанфарни оркестри, духова музика и хорове. Навсякъде, където е поканен, Кирил Трайков се отзовава с радост, чувство за дълг, младежка жар и кипяща енергия. Постоянството, дисциплината и упоритостта на неговите ученици и членове на съставите са най-голямата негова морална награда. Работата си той не приема като задължение, а като свое призвание, вълнение и трепет, възторг. Учениците му отвръщат с благодарност и признателност за добрата подготовка, носеща призовите места. Те работят със своя музикален педагог с нестихващ  импулс, неуморимо и вдъхновено. На концертите присъстват видни композитори и диригенти, които дават своята висока оценка за добрия професионализъм на представеното. Трайков винаги държи репертоара да е добър – музикално издържан, художествено добре оформен, текстът да е съдържателен и да се разбира от публиката. Благодарение на това често изявите на неговите състави се превръщат в истински празник, завършват с масова песен, в която се включва и публиката – емоция, която дълго помнят и изпълнители и зрители.

Кирил Трайков се отнася с голяма любов и към народната музика. В записаното от него четем: „Народното творчество е безценно богатство, което народът е сътворил през вековете, то е едно богато наследство, в което са се трупали ден след ден, век след век радостта и тъгата на народа, неговите преживявания, неговата житейска мъдрост, неговите надежди. Народните песни подхранват силата и красотата на българските сърца. Чрез тях се прониква в дълбините на народната душа, разкриват се дълбоки чувства, вълнения, тревоги, радости, защото творецът е самият народ. Няма българин, който да не се гордее със звучните народни песни, с игривите български хора, с хилядите народни приказки, с народните мъдрости.”

Трайков се завръща в Бяла Слатина, след като напредналата му възраст не му позволява да води такъв активен обществен и творчески живот. Но остава в услуга и помощ на своите колеги, ученици, на всички, които търсят неговите професионални и безкористни съвети. Любовта му към естетичното, стремежът му да се обгражда с красивото са неговият подтик да се включи в живота на града и да отправя предложения към местната управа за облагородяването на Бяла Слатина, за превръщането на селището в едно по-добро и привлекателно място за живеене. Кирил Трайков получава своето заслужено признание от съгражданите си, от училището, с които са свързани първите най-ярки десетилетия от работата му като музикален педагог. По повод 65 годишнината от откриването на Политехническа гимназия „Васил Левски” – Бяла Слатина, той получава грамота за своята дългогодишна преподавателска дейност.

Музикалната дарба се предава на сина, дъщерята и внуците на Кирил Трайков, всички с музикално образование. Но той като баща и дядо не допуска техният талант да се пропилява – изисква от своите наследници да работят упорито, да репетират, да си изграждат собствен авторитет в професионалните музикални среди, и в същото време ги възпитава като честни и достойни хора. Дъщеря му си спомня: „Той беше за всички ни баща, дядо и голям приятел, с когото можеше да се сподели и болка, и радост, да даде съвет, да поиграе съвсем по детски с внуците и същевременно изискваше от всички честност, постоянство и упорит труд, за да се постигне добър резултат. Всички много го обичаха заради неговото голямо сърце.“

Кирил Трайков умира на 87-годишна възраст.  Три дни преди смъртта му, опитвайки се да го съвземат близките му го питат може ли да изпее някоя песен. Да, изпява – „Върви народе възродени“, и то пълния текст на песента! Учудват се как помни целия химн на Светите братя, на което отговаря с усмивка: „В сърцето ми е, не се забравя!“

Това е той - Човекът с музика в сърцето, живял с обичта към хората, изпълнил честно и достойно своя професионален и житейски дълг, предал собствения си плам и любов към музиката на поколения свои ученици – Кирил Трайков, музикалният педагог, диригентът, ръководителят на множество самодейни хорове и оркестри, показали и дарили ни с магията на музиката.

* - по архивните материали, съхранявани в Държавен архив – Враца, личен фонд № 1352 „Трайков, Кирил Георгиев”

Йоанна ПЕТРОВА, младши експерт в Държавен архив -Враца