115 години от създаването на Народно читалище „Христо Ботев – 1907“ в гр. Роман (период 1927 г.– 1944 г.)
На 115 годишнината от основаването на Народно читалище „Христо Ботев – 1907“ – гр. Роман нека с уважение, преклонение и почит отново споменем, за да знаем, помним и предадем на идващите след нас поколения делото на непоколебимите местни родолюбци, възродили читалището в Роман в трудните условия от началото на миналия век.
Днес романското читалище е средище, в което голям кръг от хора общуват с различни изкуства, занимават се с творчество, осъществяват социални контакти. Тук човек се стреми да реализира онази част от себе си, която поради различни обстоятелства е останала в сянка и търси път за изява. През своя дълъг път на развитие читалището се е утвърдило като средство за укрепването, напредъка и обогатяването на местната култура, за утвърждаване на националното ни самосъзнание, за развитието на обществото в този малък град.
Всичко това нямаше да бъде възможно, ако не бяха те – будните, силни, последователни в действията си местни интелектуалци, решили да възобновят дейността на читалището в Роман в периода на 20-те и 30-те години на 20-ти век.
На 26 декември 1927 г. в помещение на първоначалното училище в с. Роман се провежда събрание от 40 членове на читалище „Христо Ботев“ с цел възстановяване на неговите функции. Петко Димитров представя реферат „Задачата на читалището преди и след Освобождението“ като изтъква важната роля на читалищната институция за нашето Освобождение и необходимостта от възобновяване на читалищната дейност. Събралите се деятелни родолюбци след доста разисквания и отчитайки, че „би било срамно, ако в селото ни, което по своето географско разположение е един административен център, няма читалище“ решават „да се възобнови функцията на старото читалище под старото название „Христо Ботев“ като се дава мандат на настоятелството да наеме помещение и обзаведе самото читалище“. Избират настоятелство от 7 души: Петко Димитров, Гето Мичев (учител), Цветан Николов (учител), Йото М. Йотов (чиновник), Тодор Николов, Върбан Иванов, Иван Кътев (фелдшер). Приема се предложения от Министерството на Народното просвещение типов устав и се дава съгласие читалището да стане член на Окръжния Читалищен съюз в гр. Враца. Взема се решение да се съберат оферти от собственици на подходящи за наемане помещения, необходими за разгръщане на читалищната дейност. Така още на 01. 01. 1928 г. настоятелството се събира и отваря офертите за наем. Избират предложението на Бончо Атанасов като най-изгодно, наемат неговото помещение и сключват договор за наем до края на годината. Но необходимостта от по-просторна зала налага от началото на 1929 г. читалището да се премести в центъра на селото в по-голямото и удобно помещение, предложено от собственика Петко Тодоров. През 1930 г. при запазващ се наем от 200 лв. месечно читалището отново се мести - у Мито Й. Хинов. За театрален салон се ползва училищната зала със сто места.
Причината за замирането на дейността на читалището след основаването му през 1907 г. е избухването на Първата световна война: селото опустява, мъже и младежи са мобилизирани. След края на войната и откриването на непълна (реална) гимназия през 1921 г. интелигенцията в Роман отново се увеличава, но тежките следвоенни условия са неблагоприятни за разгръщане на читалищен живот. Четири години по-късно – през 1925 г. училището, което играе ролята на културен и просветен център е закрито. Така се стига до декември 1927 г. когато по инициатива на учителите читалището възстановява своята дейност. Започват трудни години на непрекъснати усилия от страна на настоятелството и членовете, за да възродят започнатото през 1907 г. Председателят на читалището се среща с общинската управа, с представители на местни организации, за да търси подкрепа и спомоществувателство. Изпраща писма до местните ръководства на Социалдемократическата партия, Национал-либералната партия, Българския народен земеделски съюз и Демократичния сговор в Роман с апел да дарят за читалището годишен абонамент на техните партийни вестници. Започва разиграване на томбола за Великденските и Новогодишни празници за набиране на средства за читалището. От изказванията, вписани в протоколите от годишните събрания на читалището се вижда, че членовете му приемат сериозно и отговорно своята роля и задачите, с които „са се захванали“ – търсят материални средства за построяване на читалище, разширяват културно-просветната дейност чрез изнасяне на актуални за времето си сказки, беседи, четения, стремят се „да създадат интерес към книгата“ у местното население, да разширяват членската маса, да привличат все повече млади хора. Настоятелството определя „следните области, които интересуват населението ни: кооператизъм, хигиена и жилище, произход на българския народ, злото от алкохола, земеделие, преуспяване на стопанска България, болести (туберкулозата и др.), характерни черти на българина, образование и самообразование, значението на горите, законодателство, ветеринарна медицина, религия, пчеларство“. В първите години от възобновяване дейността на читалището местните просветители в лицето на фелдшера и доктора в селото, ветеринарния лекар, романските учители и инженери, свещеника изнасят сред населението беседи: здравни, за бубарството, за заразните болести по добитъка, „Проблемите на домашното възпитание“, „Християнизирането“, „Значението на постите“, „Смисълът от четенето на книги“, „Комасацията в земеделието“, „Новото лозарство“, „Науката и религията“, „Изневярата на мъжа и жената“, „Личност, среда, нация и държава“, „Идеали на живота“, „Могъществото на българския дух“ и много други – посетени масово (видно от записания брой хора) от романчани. За да се засили интереса на населението и то да се привлече към живота на читалището настоятелството започва да кани и външни лектори да изнасят беседи и сказки на различни теми – това са видни лекари, общественици, учени от региона. Организира се и читалищната библиотека с работно време от 12 до 14 часа, от 17 до 19 часа, включително и събота и неделя. Решава се библиотекарят да направи списък на наличните в читалищната библиотека книги, „който списък да бъде окачен на видно място на входа на читалището, така щото който влиза да го прочете и да знае кои книги може да вземе за прочит“.
Местните жители и организации не остават безучастни към съдбата на родното просветителско гнездо. От Книгата за парични и волни пожертвувания за читалище „Христо Ботев“ – Роман за периода 1928 – 1933 г. се виждат дарителите: Романско въздържателно дружество „Август Форел“ (650 лв. – „да се изразходват както настоятелството намери за добре“); Романска Популярна банка (3 500 лв. – за доставка на библиотечен шкаф и подвързани съчиненията на Иван Вазов); Спортен клуб „Искър“ – Роман (за закупуване на книги); група коледари от с. Роман (1 484 лв. – за заплащане на наема на читалището); група ученици от Врачанската гимназия от изнесена вечеринка (803 лв. – „за набавяне на родна литература“); група любители под ръководството на Йото Мирков Йотов (1 232 лв. – „да се изразходват както настоятелството намери за добре“); 45 жители на с. Роман – купувачи на манастирския имот „Корията“ (219 лв.); Занаятчийското сдружение – за абонамент на списание „Занаятчийска дума“ за 1928 г.; Борис Марков (50 лв. – за абонамент на списание „Стопанка“ за 1928 г.); Станчо Василев (1 065 лв. – „да се изразходи от настоятелството както то намери за добре“); Недка Георгиева – ученичка в трети клас (4 лв.); Христо Стоев, Йонка Николова, Лиляна Василева – ученици от с. Роман (6 лв.); Общинския бюджет (2 460 лв.); множество романчани, представители на и до сега известни местни родове: Томови, Лилови, Койчеви, Гюлдумски, Хинковски, Кръстеви, Дилови, Попови, Катранджийски, Докови, Курташки, Павлови, Цолови, Гуговски, Кътови, Кътеви, Драганови, Калъчеви, Пешеви, Генови, Рашкин, Връбчеви, Миковски. Голяма част от настоятелството, както и от членовете на читалището подпомагат неговото възраждане със свои собствени средства – за абонамент на различни списания, за доставяне на книги, за обзавеждане на помещението, за събиране или изработване на предмети за томболите, с които се набират средства, някои даряват облигации, други - книги. Започват и да преотдават наетото читалищно помещение на нуждаещите се организации, но с „минимум тридневно предварение и срещу съответното заплащане“.
Отдава се почит и признание и на основателя на читалището – учителят Димитър Андреев като по официален ред се изисква негов портрет и се поставя на видно място в читалищния салон. Настоятелството поканва местни фирми да доставят портретите на Христо Ботев и на Светите братя Кирил и Методий като в знак на благодарност под картините изписва името на фирмата дарител. Не се забравят и читалищните членове, подпомогнали дейността на просветителското гнездо – на Годишните отчетни събрания се „провъзгласяват благодетелните членове“.
От началото на 1928 г. се съставя читалищен бюджет с приходна част от: вечеринки и лотарии, танцувални вечери с билети, членски внос, дарения, от Романското училищно настоятелство и Общинското управление; разходна част: за наем на помещение, инвентар, за осветление и отопление, доставка на книги за библиотеката, абонамент, такса за Окръжния Читалищен съюз и фонд „Читалищен салон“ – започва събиране на средства за построяване на сграда за читалището. От 1932 година се внася приход в читалищния бюджет съгласно чл. 31 от действащия тогава Закон за народните читалища – 5% от приходите на училищните недвижими имоти.
Доказателство за благородния дух на тогавашните читалищни деятели е записаното в: протокола на читалищното настоятелство от 10 октомври 1930 г.: „Библиотекарят се отказа от възнаграждението си, което му беше определено от Общото събрание. Касиерът се отказва от възнаграждението си за месеците ноемврий и декемврий.“ (библиотекар – Йото М. Йотов, касиер – Панталей Попов); статистическите сведения за дейността на читалището в графата „Персонал на читалището“, че от 1928 г. до 1932 г. един служител е без заплата.
В края на 1930 г. се взема решение за сформиране на театрална трупа. Пиесата, с която започва възобновения театрален живот е „Човекът без сърце“, следвана от „Люти клетви“. На 10.01.1932 г. в полза на читалището група ученици изнасят пиесата „В сянката на греха“ с приход 994 лв. За Великденските празници на същата година театралната трупа към читалището поставя комедията „Скакалци“, а за Коледа – драмата „Боряна“ на Йовков, ролите се разпределят сред настоятелството, но не достигат актьори, поради което се налага „всеки член от настоятелството да намери по едно лице, които да вземат останалите роли.“ През пролетта на 1934 г. се поставя комедията „Свекърва“ на Антон Страшимиров, а за коледните празници – пиесите на Островски „Доходно място“ и „Бедността не е порок“.
През февруари 1931 г. годишното читалищно събрание решава комисия от настоятелството да се яви пред Общинския съвет, за да иска построяването на салон за читалището в бъдещата училищна сграда в с. Роман. Но само след една година се налага настоятелството да реши наболелия проблем с необходимостта от просторна зала с достатъчно места за организираните от читалището мероприятия. Така на 17.01.1932 г. настоятелството „След размяна на мисли и като се взе предвид: че през настоящите празници е имало пет вечеринки с по сто и шестнадесет места; че и петте вечери билетите са били разпродадени предварително; че почти всяка вечер е имало по двадесето души правостоящи и много повече върнати без билети; нуждите от театрален салон са вече назрели и това е крайна необходимост; че такъв е предвиден в плана на бъдещото училище, работа, която скоро няма да се осъществи и която затруднява до голяма степен постройката на училището; че по частна инициатива такъв ще може да се направи без да се ангажира общината; че група дарители желаят да стане това в най-скоро време, като те лично дадат средствата; че за тази цел е необходимо преди всичко място в центъра на селото, и че за такова е най-подходящо част от общинския двор; че този салон ще задоволява нуждите във всяко отношение; че с направата на салона ще се привлекат други театри, а с това ще се издигне културния уровен на населението, поради което единодушно РЕШИ:
Моли най-настоятелно почитаемите общински съветници, без разлика на партийни подбуди, съзнавайки като граждани и избраници на селото културните нужди на същото, да отделят от общинската парцела място с лице към главната улица – единадесет метра дълбочина до Кръстю Цаков за постройка на салон.
С това Общинският съвет достойно ще изпълни един културен дълг.“
В условията на тежка криза в държавата в резултат на майския преврат от 1934 г. читалището в Роман продължава да е в служба на народа, както и да организира широка народопросветна дейност. От кореспонденцията на читалището за периода 1927 – 1935 г. се вижда, че то е използвано от различни институции в страната и региона да разгласява и оповестява сред местните жители, да ги информира и организира по различни поводи и събития – курсове, събрания, изпълнение на стопански и икономически мерки, взети на национално ниво. Още едно доказателство, че местното читалище се е ползвало с голям авторитет, на него са разчитали висшестоящите органи и институции в страната, местната управа и населението в селото.
Разширяване на дейността на романското читалище се наблюдава през годините след 1934 г. до 1944 г. За този период на заседанията на настоятелството се вземат решения: „Да се поканят официално всички длъжностни лица и местни интелигенти в селото да станат членове на читалището. Да се организират народни четения, да се образува Народен университет към читалището, като всяка седмица се изнася по една сказка. Да се поиска от общината парична помощ за читалищен дом, Общинският съвет да оземли читалището.“ На заседанията на читалищното настоятелство започват да присъстват: кмета на селото, председателят на спорен клуб „Искър“, председателят на Търговския съюз, на Колоездачното дружество, на Занаятчийското дружество, на Подофицерското дружество, председателят на Българска популярна банка, на Въздържателното дружество, медицинския и ветеринарния лекар, свещеника , т. е. привличат се отговорните длъжностни лица, обединяват се усилията на местната общественост за съвместна работа в името на по-доброто бъдеще на селището.
Читалището се присъединява към организирания в Царство България през есента на 1934 г. всенароден мирен протест срещу Ньойския договор: свещеникът отслужва Панихида за погиналите във войните и изнася реч пред присъстващите в църквата ученици и учители; устройва се протестно траурно утро в селото.
През 1935 г. с цел в състава на читалищното настоятелство да не са приоритетно учители се взема решение неговата численост да се увеличи от 7 на 10 души. Така в изграждането му влизат и спортисти, колоездачи от местните дружества.
На заседанието от февруари 1937 г. настоятелството взема решение „да се проучи и достави кино апарат за читалището“, като в началото на събранието с едноминутно мълчание и ставане на крака се почита паметта на починалия през 1936 г. проф. Асен Златаров.
Броят на читалищните членове нараства с всяка година – до 1944 г. те вече са 168 души, представители на различни професии и занимания. В годините 1941 – 1944 г. читалищната работа не замира, изнасят се предимно вечеринки, утра, които често са прекъсвани от властта за проверка или от бомбардировките. През 1944 г. читалищната дейност е забранена, а читалището е превърнато в полицейски участък. След 9-ти септември 1944 г. идва нов обществен строй и отношението към читалището се променя коренно.
Годините на възродяването на читалището в Роман от 1927 до 1944 г. са трудни години от живота на светлата за местните жители институция, години на изпитание на родолюбивия дух и сплотеността на романчани. Но благодарение на всеотдайността на интелигентните хора в селото, осъзнали, че именно върху техните плещи е положена отговорността да се създадат благоприятни условия читалището да стане деен център, излъчващ просветни и културни инициативи, година след година те изграждат местно обединено общество, издигат духовното равнище на жадните за знания, за естетическо и нравствено развитие хора от Роман и околните села.
* – По архивните документи на Народно читалище „Христо Ботев – 1907“ – гр. Роман, съхранявани в отдел „Държавен архив” – Враца, фонд 513К.
Йоанна ПЕТРОВА, мл. експерт в Държавен архив - Враца
