Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Пегас

Тъжно стихотворение от Николай Милчев

  17.05.2022 22:46
Тъжно стихотворение от Николай Милчев

Не искам да се виждам с никого, с никого –

децата от моето детство станаха бабички и старци.

Искам само да ми е тихо и тихо

и ако може, пак да пропуша цигари.

Не искам да се виждам с никого, с никого –

децата от моето детство станаха птици.

Искам само да ми е тихо и още по-тихо

и майка да опържи една камара мекици.

И аз да изям поне три-четири най-малко –

три-четири пържени мекици със сладко и сирене.

Искам да не правя нищо и да лежа на поляната,

и да ми се завърти главата от пушене, и да ми мине.

Искам никой да не ми дава акъл и съвети

и никой за нищо да не ми пише оценки.

Искам гърдите на първата ми любов да светят, да светят

и около тях да има пръснати бенки.

Искам да се напия пак до козирката

и да не мога да си кажа и малкото име,

и майка да ме скрие в стаята, и да ѝ трепери душата –

дали татко ще разбере и дали ще ме бие.

Искам пак да подпаля една купа сено и огънят

да е по-висок от баирите и от Балкана.

И не искам да се виждам с никого, защото не мога

и секунда повече тук да остана.

И секунда повече нямам сили да мисля –

децата от моето детство станаха облаци.

Искам само върбата да се разлисти, да се разлисти

и аз да тръгна по реката нагоре.

Николай МИЛЧЕВ