170 години от рождението на Тодор Балабанов - търговец, предприемач и дарител на Враца
Жизненият път на Тодор Балабанов започва през 1852 г. в семейството на Врачанския търговец Иван Балабанов. Наследявайки бащиния занаят, Т. Балабанов откупува от общината правото да събира данъците и така събира необходимите средства да започне самостоятелна търговска дейност.
Установил пълен монопол върху износа и търговията с кожи и коприна през 1884 г., той открива своя кантора във Враца.
Историческата памет е запазила за поколенията твърде малко от личния живот на Тодор Балабанов. Но даренията, които е направил за родния си град ще останат за вечни времена в паметта на врачани.
През 1874 г. врачанската общественост събира помощи за Българското Опълчение. Тодор Балабанов внася своята лепта - 168 гроша или 34 златни франка. Отхвърляйки предложението на Общинското управление да се включи в управлението на града като общински съветник, Балабанов обаче с радост участва в живота на Врачанското читалище "Развитие".
Балабанов е този, който настоява да се съберат средства за изработване план и отпочне строителството на нова сграда за читалището. Разходите по проекта и строежа през 1893 г. възлизат на 18 000 лева. Читалищното настоятелство е събрало едва 6 362 лв. Налага се да сключат заем с банката срещу ипотека на цялото читалищно имущество. Наред с това е необходим гарант - частно лице, за да отпусне банката заема от 10 000 лв. Тодор Балабанов гарантира с личното си имущество и сградата е окончателно завършена.
През 1890 г. Т. Балабанов се преселва със семейството си в София и като предприемач построява ж.п. линията Перник - Радомир, а в Мездра открива Спиртоварната фабрика.
До края на живота си /1921 г./ Т. Балабанов е преуспял, достолепен мъж, готов винаги да откликне на молбите на нуждаещите се. С негово дарение се издигат църкви в София и Мездра. Дарява средства и на врачанската църква "Св. Царей".
След смъртта на Тодор Балабанов неговите наследници продължават благородното му дело.
Водено от благороден стремеж да построи нова сграда, която да стане средище на културния и духовен живот в града, Настоятелството се обръща към наследниците на Т. Балабанов за помощ. Времената са трудни. Липсват средства, а неговият имот на ул. "Леонова" е подходящ за строежа и настоятелството иска да го откупи. Не закъснява и отговорът на Елена Т. Балабанова:
"Във възторг съм от решението на Ученолюбиво дружество "Развитие" да построи театър, читалня и библиотека - храм на наука и изкуство в родния ми град. Пропита от съзнанието за въпитающата нужда на родния ми град.... не мога да приема предлаганата ми покупка от дружеството Ви, обаче водима от желанието да допринеса за горните цели и схващайки, че е едничкото място, което по големина и нахождение на три улици - "Леонова", "Търговска" и проектираната "Николачкова", може да послужи за горните цели. Подарявам припадащата ми се ½ част от горното място и сгради и смея да Ви уведомя, че и децата ми няма да бъдат чужди на моите чувства и решения и в близко бъдеще ще получите уверения за това."
С почит Елена Т. Балабанова
На 14.01.1920 г. синът Иван Т. Балабанов изпраща писменните си уверения до читалищното настоятелство, че веднага след завръщането си от Италия ще даде за нуждите на читалището полагащата му се ¼ част от имота.
С писмо от 16 май 1921 г. Зора Дорст /по баща Т. Балабанова/ любезно уведомява настоятелството при Ученолюбивото дружество "Развитие": "Много ми е приятно, че ми се удава случай да Ви известя, че и аз съм напълно съгласна с дарението на майка ми и брат ми. ...Възпрепятствана в този момент, поради непълнолетието ми с няколко месена, за да мога и аз като майка си да направя формално нотариално дарение на повереното Ви дружество припадающата ми се ¼ част от същия имот. Аз Ви моля да се считате притежател на моята част от същия имот и направите потребното, за да турите във владението му дружество "Развитие" надявам се, че ще изпълните желанията на майка ми и моето и в едно непродължително време ще заемете нашия имот, за да служи за големите и високо ценени от мен цели на дружество "Развитие".
През септември 1921 г. Врачанската жилищна комисия удостоверява, че съгласно решението й под № 299 от 20 септември 1921 година Врачанското ученолюбиво дружество е влязло във владение на собственото си здание на ул. "Леонова" срещу Девическата гимназия, подарено му от наследниците на Тодор Балабанов с нотариален акт № 73 от 2 октомври 1920 г.
Протокол от 14 октомври 1921 г. на Врачанския мирови съдия уточнява точния размер на дарението:
Къща - застроено място 120 м2, дворно място - 550 м2 - общо 670 м2
Дюкян - застроени 52 м2, незастроени - 60 м2 - общо 112 м2
Дюкян - 88 м2
Дюкянско място - 15 м2
Хан на ул. "Търговска" - застроено 144 м2, незастроено - 119 м2
Яхър - 44 м2
Всичко: 1192 м2
В писмо до Елена Балабанова Първан Първанов - председател на читалището пише: "През ноември 1921 г. при небивало тържество осветихме новия храм на културата -читалнята и библиотеката на "Развитие", настанени във Вашия дом. Гражданството благоговее пред дарението Ви и Ви пожелава добро здраве и дълъг живот."
При небивал ентусиазъм членовете на дружество "Развитие" провъзгласяват Тодор и Елена Балабанови и децата им - Зора Т. Балабанова Дорст и Иван Т. Балабанов за Велики благодетели и почетни дружествени членове за вечни времена.
Най-затрогваща остава телеграмата на врачанските жени до щедрите благодетели.
"С Вашия скъп дар Вий подпомагате културното развитие на градът ни и бъдещето на нашите деца. От жените и майките на Вашия роден град поднасяме Ви горещи благодарности."
В началото на 1946 г. Иван Т. Балабанов изпраща сума, необходима за възстановяване бюстовете на родителите му, поставени в хола на читалището и повредени по време на бомбардировките над Враца през 1944 г.
Благословено място е Враца. Дълга е редицата на благодетелите, записани в Златната книга на дарителите - спомогнали за духовното и културното му извисяване, доказали, че стародавна черта на българина е да дарява, защото съхраненото дава криле на потиснатата му душа, израз е на патриотизъм и висока хуманност.
Маргарита ВАСИЛЕВА, Държавен архив - Враца
