Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
България

Цветница - традиции и обичаи

  16.04.2022 20:50
Цветница - традиции и обичаи

Цветница е подвижен християнски празник, който се отбелязва от православната, католическата и протестантската църква точно една седмица преди Възкресение Христово - в неделята след Лазаровден.

На Цветница - наричана още Връбница, Куклинден, Цветна неделя, Вая, а в западните църкви и Палмова неделя, празнуват всички, които носят имена на цветя, растения, храсти и дървета – тоест, имениците в България са приблизително 1/5 от населението на страната според статистиката.

Какви са традициите и обичаите на Цветница?

    На Цветница – в шестата неделя на Великия пост, в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. По традиция клонка от върбата се поставя пред иконата, за да пази дома от всякакви злини. От останалата част се оплита върбово венче, което се поставя над входната врата, за да защитава цялото семейство от уроки чак до разпукването на следващата пролет. А защо именно върбови клонки? Защото те символизират палмовите, с които Божият Син Исус Христос е бил посрещнат в Йерусалим. Той влиза в града, възседнал магаре - знак, че идва с мир, за да служи и помага. Като израз на благодарност и радост, хората обсипали пътя му с цветя и палмови клони.

 В някои райони на страната все още се пази традицията осветените в църква цветя да се използват за баене против уроки и болести на децата и животните.

В този ден молитвите се отправят към Божия син с надеждата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.

 В някои части на България се е запазило вярването, че на Цветница душите на починалите хора очакват техните близки да ги посетят, поради което се извършват и поминални обреди. Жените отиват на гробищата рано сутринта, носейки върбови клонки, кадилница вода и царевични стъбла. Прикадяват и преливат гробовете на близките си хора, след което поставят върбовите клонки до надгробните плочи, а с царевичните стъбла запалват огън.

На този ден се изпълнява и последният лазарски обичай „Кумичене“. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и малки хлебчета, наричани „кукли“. Момите се нареждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от "куклата". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - ако китката или "куклата" останат на място, скоро сватба не се предвижда, но тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято "кукла" или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се провъзгласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото.

В определени райони на страната се правят и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „Кумичене“, девойките пеят песни за любов и брак. Празникът завършва в дома на кумицата, след което на момите се забранява да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те отново й отиват на гости, а тя ги черпи с боядисани яйца и символично им дава прошка.   Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.

    На Цветница се разрешава да се яде риба, а останалите ястия на трапезата трябва да са изцяло постни.

Страстната седмица започва от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на страдания преди неговото Възкресение.

На Цветница имен ден празнуват Цветан, Цветелин, Цено, Върбан, Дилян, Здравко, Пламен, Росен,  Явор и Ясен, Аглика, Боряна, Ванеса, Вероника, Виола, Виолета, Дафина, Детелина, Диляна, Жасмина, Здравка, Ива, Иглика, Калина, Камелия, Лили, Лилия, Лиляна, Лора, Малина, Маргарита, Невена, Ралица, Ренета, Росица, Цветанка, Цветелина, Цветелина, Цветомила, Цветомира, Ясмина и Теменужка,  както и всички, които носят имена на цветя, растения, храсти, дървета.