Едва ли може да се завърне по родните поля дългоочакваната бяла зима и превърне в снежна приказка света на българското дете без заветните вълшебни думички: „Тихо се сипе първият сняг…”
…Тихо се сипе първият сняг
галено щипе бузките пак,
где е на двора стария пън,
Снежко затрупа всичко навън.
… Шаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?"…
Така малки и пораснали деца „викат” празничните зимни дни с песничката за Шаро и първия сняг повече от половин век. А сладкодумният магьосник, завещал ни я с любов, е роденият във Враца поет Цветан Ангелов. Гордеят се с него наследниците му, спомнят си за срещи и гостувания събратята по перо в града под Околчица. За него, за трудния житейски и творчески път разказват родствениците му и припомнят на младите, че поетът наистина „идва” като вълшебник при нас с незабравимите си стихове.
Бъдещият обичан детски автор имал нерадостно детство. Роден е на 28 януари 1922 г. в малката и бедна къщица на баба Цена във Враца. Рано остава сирак – със смъртта на милата му майчица от малкия Цветан си отива и ласкавият свят на нашепваните вечер приказки, и безгрижието на детството. От нея и от вуйчото му остава в наследство истинското съкровище – стар сандък с детски книжки: „Дивите лебеди” на Андерсен, приказките на Шехерезада от „Хиляда и една нощ” и още много незабравими герои.
Вижте повече в #КартаНаВремето тук: https://bit.ly/3s1RtQl
