Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Пегас

Молба към Войводата

  06.01.2022 00:02
 Молба към  Войводата

             Не се събуждай от балканския си сън войводо,

             моля те… Недей…Недей…

             Не е време за това…

             В грипаво, в ранено време днес се живее…Моля те недей…

              Разбери ме…И не ми се сърди…

             Не, че не искам да те виждам жив отново поете,

             не че не искам да чуя твоето слово горещо

             Твоите буйни песни, бунтовни, съдбовни,

             не, че не те нося в душата си българска, непокорна…

             Не ми се сърди…Но помогни ми да запазя вярата си

             в тебе, и в Родината…Моля те разбери ме поете…

            Ах… драги ми Войводо, Войводо…Друго, друго време пролази в душите

             на новите управленци, велможи…

             Тъмни люде, с тъмни  сенки

              чертаят днешният ни ден,

              И някаква птица проклета, кръжи зловещо

              над родните наши полета…

              Друго, друго време заживя светът, тоя непокорен и непонятен свят…

             Часовникът ти вече   войводо  днес никой не поглежда

              и правилата  за деня… Друг… От вън  ни нарежда.

              И освен от Юни на Юни едва ли някой някъде

              ще зърне твоя светъл образ и очите ти  с порив и копнеж.

               ….Студено ми е от раненото време, в което живея…

              И не усещам какво още ще стане с мене…

              в тая наша, демократична, нова действителност…

              Че аз, аз  не разбирам новите  демократични ценности,

              които ни носят обиди и залези навсякъде и във всичко…

              Не разбирам…Мълчат и Балкана и Равнината…

              Кротко и бавно загиват селата… Закриват се  градините детски,

              училищата…И прозорците, носещи някога светлина и надежда

              днес потъват в тъмни сенки за бъдните ни дни…

                И-и-и… Ох, Боже…Боже…Езикът ни майчин, свещен и прекрасен

              е пълен с чуждици, плевели обидни за българската реч.

              Войводо, войводо…Не виждам твоето място в новия ни демократичен живот

             Родофобите ни политици не сторват и кътче, кътче място

              за тебе до тях…И макар оскъдно понякога да мълвят твоето име

              ти вече си изстинал в техните корави сърца и души.

              Така е Войводо, така е …И ако някога бяхте безумци

              с идеали Отечество, Свобода и Народ

              днес властват парите,  злокобната дързост, охолния живот и                            

              лимузините… колите…Посивя полъхът на времето и отново

              лъжа и омраза царува и в новия ни предрешен свят.                                                                

              Войводо, войводо…И днес у нас свестните считат за луди…

              И няма още кой  Ботевско знаме да развее...

             Не се събуждай Войводо…Не се събуждай…Защото ако

             някога  в Балкана вражески куршум, османски, те прободе в сърцето

             то днес в свободна България калашници безбожно

             с приятелски огън ще те пронижат в челото.

             Не се събуждай Войводо…Недей се събужда.

             Балкана винаги ще ни разказва за тебе.

             А когато буен вятър повее, бунтовна песен пак ще се запее…

 

        Петър ДОНЕВСКИ

        гр.Враца,  4 юни 2019 г.