Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

100 години от рождението на Никола Дадов

  20.11.2021 00:15
100 години от рождението на Никола Дадов

Когато искаме да си представим галерия от ярки образи, които винаги отчетливо носят подписа на своя автор, можем да се обърнем към създаденото на сцената и екрана от актьора Никола Дадов. На сцената и на екрана това задължително двуединство, характерно за творческия път на актьора е умението му да се държи на сцената като в живота, а в живота сякаш като на сцена.

            Никола Дадов е роден на 20.11.1921 г. в семейството на потомствени градинари от гр. Струмица - Македония. Бащата се занимавал с градинарство. Майката е текстилна работничка, родена в Гевгели - Гърция. Той е вторият син от четирите момчета на Тома и София Дадови. Има трима братя Димитър, Алекси и Владимир, с които е израснал заедно и докрай те остават силно привързани един към друг. По политически причини семейството е принудено да се пресели в София през 1925 г., а по-късно се установяват в Горна Джумая (днешен Благоевград), където бащата продължава да се занимава с градинарство. Тук юношата се запознава с увлеклите се по театъра младежи Илия Бръчков и Вл. Давчев и става редовен посетител на театралното студио, ръководено от бащата на Бръчков. Първоначално той помага в театъра като сценичен работник, носи реквизита, лепи афиши. Малко по-късно на Горноджумайска сцена младият Дадов показва своето артистично дарование като участва в четири постановки.

            През 1944 г. Н. Дадов взема участие във Втората световна война. Два пъти е раняван. Получава 9 ордена за храброст.

            През 1948 г. Дадов се връща отново в Благоевград и там в театъра изиграва първата си театрална роля. През 1949-1950 г. работи в Кюстендилския театър. Играе в постановките „Калинова горичка”, „Семейство Борсанови”, „Гласът на Америка” и др. Скитничеството е в кръвта на Дадов и през 1951 г. той вече е във Врачанския театър. На сцената се зараждат кристално чистият Македонски от „Хъшове”, Ветровой от „Калинова горичка”, бащата от „Макар Дубрава”, белогвардеецът от „Кантон 703”.

            Над 250 роли изиграва Никола Дадов в театъра и във всяка от тях отдава душата си.

Негови са думите „Ако пия вода на сцената, то този който седи в залата и ни гледа, трябва да ожаднее. Не стане ли това, значи нищо не съм направил.”  И никога не отстъпва от своето Верую: “На сцената трябва да се играе, на сцената трябва да се живее!”

            През 1954  г. режисьорът Захари Жандов кани младия актьор за участие във филма „Септемврийци” - първата му роля в киното.

            През 1965 г. се връща отново във Враца и става водеща фигура  в трупата на театъра като едновременно продължава да се снима и в киното.

            Никола Дадов е актьорът, който винаги носи някаква болка в душата си. Той може не само да те разплаче, но и да те утеши.

            Цяло едно десетилетие след 1980 г. Никола Дадов отдава безрезервно на седмото изкуство. Сякаш вгражда в темелите на киното богатството на своята натура и истинността на своя вътрешен живот в изиграните над 100 роли.

            Играе във филмите: "Грях" на режисьора Сергей Комитов; през 1980 г. изпълнява ролята на командира Чапай в "Концерт за флейта и момиче" на режисьора Атанас Киряков; през 1981 г. снима филма "Аспарух" на режисьора Людмил Стайков; изпълнява ролята на бай Панчо от филма на режисьора Владислав Икономов "24 часа дъжд"; снима се във филмите "На другия бряг е свободата"; "Борис I"; "Време разделно"; "Под игото" на режисьора Янко Янков". През 1990 г. Н. Дадов изиграва и последната си роля в киното във филма “Сирна неделя".

         През 1974 г. с участието във филма "Дърво без корен" по мотиви от "Диви разкази" на Николай Хайтов, и под режисурата на Христо Христов, актьорът Никола Дадов е награден. Присъдена му е една от четирите главни награди на Деветнадесетия международен кинофестивал в гр. Карлови Вари. За неговия успех са дадени ласкави отзиви в българската и чуждестранната преса.

Какво казва за играта на Дадов писателят Николай Хайтов?

 "Актьорът Никола Дадов изпълни главната роля във филма на Христо Христов "Дърво без корен", създаден по един от моите "Диви разкази". Той попадна в ролята си като "дялан" камък. Дадов е самораслече, поникнало върху народната целина. Ето защо в ролята на Гатьо от “Дърво без корен” Дадов намери себе си и ролята намери него. И като се сляха двете – първообраз и актьор, стана онова, което в изкуството се нарича магия...” Това е Дадов. Дори да изпълнява роля, в която няма нито една реплика, той изпълва екрана със своето излъчване и талант.

            През 1978 г. е удостоен със званието «Заслужил артист». Отличен е с орден «Кирил и Методий» І-ва степен и «Червено знаме на труда», юбилейни медали по повод годишнини от победата над фашистка Германия.     

            С решение от заседание на Общински съвет Враца на 27.05.1999 г. Никола Дадов е удостоен със званието «Почетен гражданин на Враца» за цялостната му творческа дейност в областта на театъра и киното.

            Никола Дадов лично дарява документите от своята творческа дейност на Държавен архив – Враца през 1982 г. През 2006 г. съпругата му Маргарита Дадова прави второ дарение. И двете са регистрирани в Държавен архив - Враца като личен фонд «Дадов, Никола Томов». Съдържа 190 архивни единици с документи за периода 1953-2006 г.: автобиография (1980); служебен пропуск (1953); членски карти от Съюза на артистите и Клуба на дейците на културата (1966-1968); заповед за назначаване за директор на Драматичен театър - Враца (1978); дипломи и грамоти за постижения във филмовото и театрално изкуство (1974-1980); статии от в. „Отечествен зов“ и централни медии, посветени на живота и творчеството му (1958-1978); снимки от филми и театрални постановки (1957-1975); роли от постановки с негово участие (1965-1967); поздравителни телеграми и писма от близки и колеги по случай удостояване със званието „Заслужил артист“ (1978).

            В едно интервю актьорът казва: «Обичал съм си работата, така както обичам децата си...Винаги съм разголвал героя си, за да кажа чрез него на зрителите истината. Да си каже публиката «Аферим бе, така е!». При мен всичко трябва да е като нещо мое, за да мога да бъда убедителен. Ако аз не вярвам на текста, не мога да го поднеса добре, значи и зрителя няма да го приеме.»

            Такъв ще го запомнят зрителите, приятелите и близките – като изключителен човек и артист, сроден с изкуството, със земята и хората.

В книгата на  Г. Георгиев "И това е любов" Орлин Орлинов споделя за Никола Дадов:

„Мъчно е с няколко думи Дадов да се хване "на мушка". Но ако трябва, ето моите думи - мъжко момче, българин, жилав и чепат наглед, но с душа - любяща и сърце отзивчиво. Каквото люби Кольо Дадов - люби го, каквото ненавижда - до смърт го ненавижда. Истински войник. И в живота и в изкуството. Приятел, на чието рамо можеш да разчиташ. С такъв приятел няма да е страшно в танкова атака да полетиш. Убеден си, че Кольо няма да те остави в беда. В боя пръв ще е, но след победата все на задната редица ще се тули. Ех, че е хубаво, дето още е жива семката на такива хъшове като Никола Дадов!"

            След пенсионирането си Никола Дадов се връща към корените си. Отдава се на другата си страст – чопли земята, разсажда цветя и зеленчуци. В тях намира красота и непрестанно търси истината с неспокойния си дух.

            Такъв ще остане и в сърцата на врачани – неспокоен, вглъбен, търсещ, защото неговия духовен живот е много по-обхватен от физическото му съществуване като календарна възможност.Умира на 21 ноември 2005 г., без да успее да изпълни заканата си да живее до 100 години, но той ще живее вечно, докоснал сърцата на врачани и всички българи със своя самобитен талант.

Маргарита ВАСИЛЕВА - Държавен архив - Враца