ВМРО-Враца изпълни обещанията си и откри паметник на войводата Кръстьо Българията. Събитието започна под звуците на революционни песни и в присъствието на Красимир Богданов, Красимир Ангелов, Момчил Янков, д-р Тихомир Тодоров, авторът на проекта – скулпторът Цено Ценов, членове и симпатизанти на ВМРО.
Събитието откри най-младият общински съветник във Враца Момчил Янков. Слово за войводата произнесе областният председател на ВМРО Красимир Богданов.
„Уважаеми съграждани, братя и сестри патриоти,
Всеки ден стотици врачани минават по булевард Кръстю Българията. И сигурно мнозина се питат: с какво този човек е заслужил да нарекат на негово име една от централните улици в града. За съжаление, къса е историческата памет на българина. Кой се интересува от някогашните герои, в днешното негероично време? А Кръстю Българията е точно такъв: легендарен войвода на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание и Балканските войни, в живота и смъртта си борец за славата и величието на разпокъсаната ни родина България.
Кръстю Николов Катранкьов /Кръстю Българията/ е роден в гр. Враца през 1874 г. Нямащ възможност да се образова, постъпва в българската армия, а през 1895 година я напуска, за да се включва в Четническата акция на Върховния комитет. Участва в сраженията в Мелнишко. Оттогава датира и познанството му с поручик Борис Сарафов. Включва се дейно в работата на ВМОК и Тайните Македоно-Одрински подофицерски братства.
През 1899 г. е произведен в чин фелдфебел. По това време Вътрешната организация изпитва остра нужда от войводи за четите, които да имат военна подготовка. В началото на 1900 г. Кръстьо заминава за Македония, като четник на Михаил Апостолов - Попето, a след това е определен за Тиквешки войвода на ВМОРО.
През 1902 г. Гоце Делчев натоварва Михаил Герджиков със задачата да се прехвърли в Одринска Тракия, където изграждането на ВМОРО върви бавно. Герджиков взема със себе си няколко от натрупалите опит в Македония войводи. Между тях е и Кръстю Българията, който е определен за войвода в Чокленско. От март 1903 г. Кръстю Българията е прехвърлен за войвода в Малкотърновско, за да подготви населението за предстоящото Илинденско-Преображенско въстание. Той е делегат на конгреса на Одрински революционен окръг, състоял се на Петрова нива през юли 1903 г.
След въстанието Кръстю Българията участва в съвещанията на войводите през януари 1904 г. в София. През пролетта на същата година той е изпратен за войвода в Кочанско.
През 1905 г. Кръстю Българията е делегат на конгреса на Скопски революционен окръг. На конгреса присъстват някои от най-прославените войводи и дейци на ВМОРО, като Даме Груев, скопския войвода Ефрем Чучков, щипския войвода Мише Развигоров, кратовския Атанас Бабата, Коста Нунков, Тодор Александров и др.
През 1906-1907 г. Кръстю Българията като кочански войвода води редица сражения със сръбски чети и до голяма степен успява да парира сръбската пропаганда в околията.
През Балканската война (1912-1913) той е войвода на чета № 16 и действа в района на Родопите и Беломорска Тракия. За проявена храброст в сраженията срещу турците на 15 май 1913 г. е произведен в офицерски чин – подпоручик.
След започването на Междусъюзническата война участва в сраженията при “Черната скала”. Умира от холера на 25 юни 1913 г. и е погребан в гр. Демирхисар, Серско.
Спомените го определят като строг, дори суров войвода и ръководител, но обстоятелствата – свобода или смърт, налагат това.
През 2012 година в гр. Враца, група историци, общественици и родственици, учредихме Инициативен комитет за отбелязване на 100 годишнината от гибелта на Кръстьо Българията. Възникна идеята за издигане на паметник на войводата. След много препятствия от организационно и финансово естество, най-накрая идеята се осъществи.
Тук е момента да изкажа искрени благодарности за подкрепата родолюбивото дело на Инициативен комитет „Памет за Враца“ – прегърнал, подкрепил и популяризирал идеята; Скулпторът Цено Ценов – автор на проекта и дарител на материала; Къщата на камъка – мрамор и гранит ООД – Цветан, Васил и Борис Цекови – изпълнители на проекта; Строителна компания ООД – инж. Росен Дудушки; Градински център „Дъбника“ – инж. Цветан Каленски; Александър Александров – подпомогнали техническото осъществяване на проекта; Комисия по войнишките паметници към Областна администрация Враца; Община Враца; БКС Враца; Общинските съветници от ВМРО Красимир Ангелов и Момчил Янков – осъществили цялостната координация по реализацията.
Средствата за паметника са осигурени от: МО в мандата на Министър Красимир Каракачанов; Народните представители от ВМРО в 45-то НС;
Лични средства и дарения от граждани
На всички тях, още веднъж БЛАГОДАРИМ!
Да отдадем почит на героят, подофицерът от Българската армия, големият войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, участникът във войните за национално обединение, врачанина Кръстьо Българията!
ВЕЧНА ДА Е СЛАВАТА МУ!“
