На 9-ти ноември Враца отбелязва 144 години от освобождението на града от турско робство. Враца е първият град в Северозапада , който войските на генерал Леонов освобождават. В знак на признателност, пред паметника на “Вестителя на свободата”, бяха поднесени венци и цветя. В 12:30 часа, Враца бе огласена от звука на тръбата, възвестила Освобождението на града.
През есента на 1877 г. руските войски, командвани от генерал-майор Николай Степанович Леонов І, наближават Враца. На 28 октомври 1877 г. към 12.30 ч. над притихналия град се чуват тържествени звуци. Възседнал своя бял кон щабният тръбач Иван Петлак възвестява от местността “Калето”, чрез звуците на мелодичната си бойна тръба свободата за врачани от турско робство. Така гр. Враца става първия освободен град в Северозападна България.
По полетата на октомврийския миней в църквата “Св. Дванадесет Апостоли”, съвременникът на паметното събитие хаджи Атанас Цекович пише: “…седем топа им пущиха и турците зеха планината, турски лешове до шеесе или седемдесе, а един рус на име Симеон уби се от турците от Кемер махалеси и двама руси у крака се раниха и се оздравиха, така ни Господ избави от охтоманско робство петстотин годишно и по-висше.”
Началникът на спасителния десен “летящ” отряд генерал-майор Леонов бил посрещнат с неописуем възторг от първенците, духовенството и населението на града. Руските войски не срещат голяма съпротива от турците.
Една депутация с хляб и сол е приета от командира на лейб-гвардейския гренадирски полк генерал граф Ламсдорф. В същото време начело на своя щаб, горд и величествен се движи по врачанските улици генерал-майор Леонов. Признателното врачанско население връчва на своя освободител символичния ключ на града. Ключът се съхранява в Ленинградския военно-артилерийски музей и отново е върнат във Враца през 1958 г. от ген.-лейтенант А. С. Гундоров, председател на славянския комитет в Москва по повод 80-годишнината от Освобождението на България, като е изложен в историческия музей на града. “Аз донесох от Съветския съюз – заявява генерал Гундаров - исторически реликви от съветско-българската дружба - ключовете от българските градове Силистра, Сливен, Никопол и Враца, които на времето са били получени от руската армия и грижливо са се пазили от съветския народ”.
В музея се пази и иконата “Матер Божия”, подарена на града от майката на ген. Леонов в негова памет - на 21 ноември 1877 г. генералът скоропостижно завършва земния си път.5
На същото това място, откъдето е възвестена свободата, признателното врачанско гражданство издига през 1961 г. чудесен паметник – бронзов конник “Вестителят на свободата”.
Командващият руската армия генерал-майор НИКОЛАЙ СТЕПАНОВИЧ ЛЕОНОВ е донски казак по рождение. В 1864 г. е назначен за командир на 18-ти драгунски Перезловски полк, а 1870 г. – командващ в лейб-гвардията драгунски полк и в същата година произведен в чин генерал-майор. През 1877 г. на 26 октомври, вече като командир на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, съставена от три гвардейски кавалерийски полка, организира настъплението към Враца, като завършва блестящо боя за превземането на града. За отличното водене на боя и за проявената храброст генерал Леонов е награден с орден “Свети Георги” ІV степен.6
На офицерите и войниците от уланския и гренадирски полкове са присъдени за носене на шапката специален знак – отличие “За взятие города Враць 28-го октября 1877 г.”7
По това време за комендант на Враца е назначен полковник Александър Егорович Кетхудов от лейб-гвардейския конно-гренадирски полк, на когото било възложено организирането на българската полиция, откриването на пазар, магазини и санитарните грижи на града.8
Жителите на Враца сега, когато градът е вече свободен, всячески помагат за по-нататъшното водене на войната и при всички случаи засвидетелстват своята признателност към освободителите си.
Още на 28 октомври / 9 ноември 1877 г. генералите Леонов и Клод събират местните врачански първенци и изискват от тях да формират Привременно гражданско управление в града. (Във Военно-историческия музей – София се съхранява първият печат на управлението, който е кръгъл и с надпис “Привременно гражданско управление Враца”.)
Първата работа на коменданта на града полк. Кетхудов, командир на конно-гренадирския полк е да създаде дванадесет членен съвет, в който влизат будните и образовани врачани Николчо Хаджиантонов, Костадин Хаджиниколчов, Захари Н. Печеняков, Ангел Д. Йоцов, Иванчо Николакев, Кръстьо Хадживасилов, Николчо Василов, Костаки Ив. Анков, Тодораки Димитров, Георги Пенчов, Симеон Подбалкански и Николчо Първанов.
В края на януари 1878 г. за врачански окръжен управител е назначен от руското гражданско управление на България полковник Михаил Иванович Лукашов. Той притежава специална управленска подготовка. Полковник Лукашов заварва пълна анархия в стопанския и обществения живот на града.
Заема се бързо да сложи ред в администрацията и нормира цените на хранителните продукти. Успява за няколко месеца да възстанови нормалния живот и да успокои бедното население, което започва да се бунтува против спекулантите на хранителни стоки. На първото събрание Лукашов съобщава на гражданите, че трябва да си изберат градски шеф - кмет на града и съветници. Кметът на града е избран от мъжкото население на възраст над 20 години и вместо бюлетини, за улеснение на неграмотните, се използват бели и черни бобови зърна. Мнозинството изразява предпочитанията си в полза на по-стария от двамата Николчо Хаджиантонов, който става първият кмет на града след Освобождението.
На 4 януари 1878 г. в присъствието на окръжния началник и членовете на Привременното гражданско управление е утвърден градски съвет с председател Николчо Хаджиантонов и членове Ангел Д. Йоцов, Захари Н. Печеняков и Костадин Хаджиниколов.
Точно два месеца по-късно са проведени избори по същата система като привременното гражданско управление на Враца е реорганизирано. Съветът на дванадесетте е разделен на три съвета: градски, окръжен и съдебен, като всеки един от тях има свой председател и секретар и определени функции. Така започва законното гражданско управление на Враца.
