Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
Краезнание

Живот в театъра - Иван Атанасов

  25.10.2021 16:13
Живот в театъра - Иван Атанасов

През 2021 г. се навършиха 105 години от рождението и 25 години от смъртта на талантливия актьор Иван Атанасов Ангелов.

Дългият творчески живот на артиста е неразривно свързан с Врачанския драматичен театър, Видинския и Монтанския драматични театри.

            Иван Атанасов е роден на 18-ти септември 1916 г. в гр. Видин. Средното си образование завършва в гр. Фердинанд (днес Монтана). Влечението му към театъра започва още в ученическите години – член е на драматичния кръжок и театралния колектив към читалище „Вида“ – гр. Видин. Любовта му към театъра е забелязана от неговия вуйчо – големия български актьор  и един от пионерите на българския театър Георги Донев, който през 1934 г. е директор на пътуващия драматичен театър „Мара Тотева“ към Съюза на артистите. В този театър младият Иван получава своето професионално актьорско кръщение и с неговата трупа гостува на Врачанска сцена. В творческата автобиография на актьора, съхранена в личния му фонд в Държавен архив – Враца четем: „Това ми първо гостуване във Враца с трупата остави в мен трайни и незабравими спомени за цял живот. Тогавашните театрални меценати на Враца – Владо Бобошевски (журналист) и Велю Кутинов (адвокат) не се отделяха от артистите. Устройваха сърдечни дружески срещи с цялата трупа в гостилницата на бай Георги Кубадински, която се намираше на мястото на днешния хотел „Хемус“. Г. Кубадински беше народен, добър човек, обичаше извънредно много актьорите и им помагаше.“

 След първия сезон в този театър той постъпва в Музикалната академия в София в певческия вокален оперен отдел в класа на проф. Елена Ангелова Урукин. Красивият му и топъл бас-баритон прави впечатление на големия български диригент Асен Димитров, който го привлича в състава на националния хор „Гусла“ и в оперния хор на Софийската народна опера. През 1935-1936 г. постъпва в оперетния театър „Одеон“ – София, играе редом с големите артисти Мими Балканска, Тинка Краева, Асен Русков, Банчо Банчевски.

През 1937-38 г. се слага началото на Врачанския областен театър и от 1938 г. той е вече артист в новообразувания театър, който театър става съдба, смисъл и съдържание на неговия сценичен живот. Тук той се изявява и укрепва професионално.  

Със заповед на министъра на културата през 1946 г. Иван Атанасов е изпратен в трупата на Габровския театър за неговото основаване, където прекарва два театрални сезона с плодотворни творчески роли. Играе Бойчо Огнянов от „Под игото“, Харис Мит от „Руския въпрос“ на Симонов, Льофевър от „Мадам Сан Жен“ на Сарду, полковник Пикринг в „Пигмалион“ на Бърнард Шоу като партнира с големите български актьори Иван Куманов, н.а. Димитър Панов, Стефан Петров, Райна Колева, Любен Ламбрев под режисурата на Хрисан Цанков.

През 1948 г. Иван Атанасов се завръща отново във Врачанския театър за пет сезона като изиграва множество роли: Валтер Кит в „Гласът на Америка“ на Лавренев, майор Марков в „Зад втория фронт“, Фердинанд в „Коварство и любов“, барона в „На дъното“ на Горки и много други.

От 1956 г. е изпратен във Видин за директор на новообразувания театър, където благодарение на своите добри организаторски качества успява да създаде, сплоти и изяви добър творчески колектив. Тук той помага на Иван Петрински да се изгради като професионален актьор.

През 1962 г. Иван Атанасов слага началото и сформира Михайловградския драматичен театър. Като негов пръв директор влага много умение, сила, ентусиазъм и съставя добър театрален екип.

            От 1964 г. до своето пенсиониране през 1976 г. актьорът остава да работи във Врачанския драматичен театър.

            Какво казват част от съвременниците на актьора Иван Атанасов за него:

            Ради Тамаджиев, заслужил артист: „За тебе нямаше малки и големи роли. Всички играеше с еднаква любов и проникновение.“

            П. Атанасова, драматург на Врачанския драматичен театър: „Неговите роли са негови създания, негови рожби. Във всяка от тях е влял по нещо от себе си, той и те са се слели в едно. Иван Атанасов е обичан и уважаван актьор. С веселия си нрав той умее да създаде добро настроение, да направи трудното пътуване приятно. Сърдечен човек, добър партньор и другар.“

            Илия Борисов, председател на Клуба на дейците на културата – Враца: „Повече от 40 години ти даде от живота си за укрепване и прослава на Врачанския театър. Толкова години ти вълнуваш публиката със своето изкуство! Всичко сътворено от теб носи белега на искрено реалистично изкуство!“

            Нано Лалов, първи секретар на Окръжния комитет на Българската Комунистическа партия – Враца: „Вашите роли могат да бъдат прекрасен пример за младото актьорско поколение, което гради своя възход върху опита и вдъхновеното дело на своите достойни предшественици.“

            Иван Атанасов изиграва над 160 роли, пресъздаващи романтичния и съвременен герой. Любовта му към театъра е голяма, неугасима, където и да се намира, каквото и да прави актьорската му душа непрекъснато го тегли към сцената. Той играе и партнира на Врачанския подиум с големия български актьор Кръстьо Сарафов, между тях се заражда приятелство. В свое интервю, публикувано във вестника на Клуба на дейците на културата – Враца през 1977 г. споделя: „Най-щастлив съм бил в миговете, в които се докосвах до голямото изкуство на Кръстьо Сарафов. От него се научих на любов към класиката, научих се да вниквам в тайните на нейния класически стих, да правя добър прочит на ролите си.“  Тук актьорът работи с Аспарух Темелков, Дочо Касабов, Никола Дадов, Иван Кондов, Иван Гайдарджиев, Илия Караиванов, Леда Тасева, Анета Сотирова, Петър Горанов, Анастас Попдимитров, с режисьорите д-р Кръстьо Мирски, Хрисан Цанков и др.

            За началото на своя творчески живот актьорът си спомня: „Всичко беше ентусиазъм, любов и мъка с пътуващия театър на вуйчо ми. Нямаше театрални салони, автобуси, собственост на театъра, нямаше заплати…. Имаше скитане по цяла България от село на село и от град на град. Ако имаше публика на нашите представления – ядяхме, ако нямаше – гладувахме. Знаех какво ме чакаше и въпреки това станах актьор.“

В края на своето творчество Иван Атанасов казва: „Ако съзнаваш, че поне мъничко си дал нещо на хората чрез работата си в театъра, животът ти не е отишъл напусто, не си сбъркал, че си прегърнал това поприще.“

            През своя дълъг творчески път Иван Атанасов е създал галерия от образи оставили трайна следа в съзнанието на неговата публика.

На 22. 01. 1996 г. актьорът Иван Атанасов почива след кратко боледуване.

Йоанна ПЕТРОВА, мл. експерт в Държавен архив - Враца

            * – По архивните документи на личен фонд № 1275, съхранявани в отдел    „Държавен архив” – Враца.