125 години научно - изследователска и приложна дейност в областта на бубарството
През 2021 година се навършват 125 години от основаването на Опитната станция по бубарство във Враца – първото земеделско научно-изследователско учреждение в България. Нейното създаване е трайно свързано с големия подем на бубарството у нас след Освобождението, настъпил под влияние на изключителния интерес към естествената коприна и силното развитие на копринената промишленост през втората половина на миналия век в тръгналите по пътя на капитализма страни от Европа и Азия.
В исторически план предшественици на станцията във Враца са само копринарските станции в Австрия (1867 год.), Италия (1871 год.), Япония (1884 год.), Русия (1887 год.) и Турция (1888 год.). Голяма е заслугата за създаването й на д-р Христо Йорданов и Никола Д. Петков, видни представители на врачанската общественост, които по това време ръководят копринарството в Министерството на търговията и земеделието.
По инициатива и със средства на Окръжната постоянна комисия през 1896 год. във Враца е открита Образцова демонстративна бубарница. За целта с Решение на Градски общински съвет – Враца (протокол от 01.02.1894 год.)* са отстъпени от общинската мера 3 декара в местността „Турските гробища”. Основните й задачи са да запознава населението на Враца и района с модерните начини за отглеждане на бубите, да извършва контрол на бубените семена, внасяни от чужбина и да подготвя кадри за организиране на местно бубено семепроизводство. Построена е специална сграда на три етажа. Тя се състои от пет помещения на долния етаж, две помещения и салон за бубохранене на втория етаж и две помещения на третия етаж. Салонът за бубохранене е изграден по модела на традиционен тип бубарница в гр. Монпелие, Франция. Той е бил построен така, че няма пряка връзка с останалите два етажа. За да може да се стига до него е построена специална масивна дървена стълба отвън до сградата. Пълното изолиране на салона е направено с цел да не може да се пренася евентуална зараза на бубите от останалите два етажа. Едновременно с построяването на сградата, непосредствено до нея през същата година е засадена черничева градина на площ 28 декара.
През 1903 год. към Демонстративната бубарница е открита тъкачница за копринени платове, в която ежегодно се обучават по 20 – 25 младежи и девойки. Впоследствие тя прераства в първото в България училище по копринарство, по-късно текстилен техникум „Йордан Лютибродски“.
Поради финансови затруднения на Окръжната постоянна комисия и необходимостта от разширяване на дейността й, през 1906 год. бубарницата преминава на подчинение към Министерство на земеделието, горите и държавните имоти, като е преименувана в Опитна и контролна станция по бубарство. С превръщането й в държавно учреждение се разширява нейният район на действие, който обхваща цяла Западна България. Разширява се и дейността, която наред с контрола и сравнителните изследвания с местни и чужди породи буби се провеждат курсове за обучение на производители на бубено семе (греньори) и техници за отглеждане на буби и свилоточене.
Дейността на станцията в началния период на нейното съществуване, особено по време на Балканската и Първата световна война не е особено ефективна. Големи щети нанасят преминалите през 1913 година в града румънски войски, които унищожават почти целия инвентар и архив. Чак след 1927 година, когато бубарството отново навлиза в период на подем, както в чужбина, така и у нас, станцията започва по-сериозна дейност. Това е съпроводено със значително подобрение и разширяване на наличната материално-техническата база. С протокол от 13 април 1927 година** Градския Общински Съвет във Враца взема решение за предоставяне на част от Общинската мера в местността „Босака Джуджан“ от 820 декара и място от 100 декара в местността „Герена“ за обществена черничева градина и черничев разсадник. С протокол от 23 март 1929 година, комисия назначена от Министерството на земеделието решава да се заделят 120 декара от Държавния Овощен Разсадник във Враца за създаване на Опитна черничева градина на Бубарската станция във Враца.
В периода 1927 – 1928 год. станцията развива активна научно-изследователска дейност в условията на вече успешно развиващо се бубарство. През тези години са проучени и внедрени в практиката централизираните люпилни, които не са изгубили своята актуалност и до днес. Изгражда се черничево опитно поле и се интродуцират първите черничеви сортове от Италия. Големият подем на бубарството, изразяващ се в рязко увеличаване производството на пашкули и разширяване на черничевите насаждения поради голямото търсене и високите цени на коприната на международния пазар поставят важни задачи пред станцията и са в основата на разработената обширна програма за научно-експериментални изследвания.
Тежък за бубарството период настъпва в средата на 30-те години като резултат от всеобщата икономическа криза. Цените на коприната спадат 5-7 пъти, повече от 2 пъти намалява производството на пашкули, започва масово изсичане на черничеви дървета. Като резултат от реорганизациите в Министерството на земеделието Бубарската станция във Враца от 01.01.1936 год. е преобразувана в Бубарски опитен участък. Създадената нова организация за едногодишното си съществуване показва явни недостатъци и към 01.03.1937 год. е възстановена Опитна и контролна станция по бубарство. С изложения до държавните органи и обществените институции, статии в печата и др. най-настойчиво се предлагат мерки за запазването и укрепването на производството на пашкули. Постига се известна стабилност в цените на бубените семена и пашкулите чрез поемане на търговската дейност с тях от Българската земеделска и кооперативна банка и ускореното изграждане на филатурна индустрия. През 1936 год. към станцията във Враца се организира копринарска лаборатория, на основата на която през 1941 год. е създаден отдел за изследване и контрол на пашкулите и коприната към Централния земеделски изпитателен институт - София. Тук се ражда и идеята за кооперативната организация на семепроизводството, която се реализира едва през 1946 год.
Новите направления в дейността след 1946 год. са свързани подобряването на стопанските и технологични качества на жълтопашкулните породи, техниката на отглеждане на бубите, подобрение на черничевите сортове и агротехниката на черницата и контрола на бубените семена. През 1954 год. в Опитната и контролна станция по бубарство във Враца разполага с трима научни работници необходим брой технически кадри и материална база, включваща опитно черничево поле от 140 декара, 6 бубарници, 1 лаборатория за коприната, 1 голям специализиран зимовник за бубено семе, 1 гренажна сграда за производство на елитно и репродукционно бубено семе, трима научни работници и необходим брой технически кадри.
С реорганизацията на селскостопанската наука в България през 1961 -1962 год. станцията във Враца се обособява като специализирана в рамките на Академията на селскостопанските науки с водеща роля по въпросите на бубарството. Тук се съсредоточава цялата селекционно-подобрителна работа по копринената буба в страната. Научният потенциал, който е профилиран в основните направления на бубарството, нараства на 7 души.
С Постановление №67/18.12.1973 год. на Министерския съвет се създава специализирана организация – Стопанска дирекция „Българска коприна“, към Министерството на земеделието и хранителната промишленост, прераснала по-късно в СО „Сирма“ към Асоциация на леката промишленост, в системата на която се включва Бубарската станция във Враца.
Със Заповед № 1-255/05.10.1976 год. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост станцията във Враца става част от Промишлено – аграрния комплекс по бубарство в гр. Харманли към ДСО „Текстилни влакна“ – Пловдив. През 1978 год. е върната в системата на ДСО „Сирма“ – Пловдив – правоприемник на ДСО „Текстилни влакна“. В състава на станцията преминават гренажните предприятия във Враца, Пловдив, Харманли и Берковица. През периода 1974 – 1995 год. Бубарската станция във Враца е методически подчинена на Селскостопанска академия /ССА/– София.
В новите икономически условия, настъпили след обществено – политическите промени от 1989 год. настъпва спад в производството на пашкули в страната, което се отразява негативно и върху дейността на станцията във Враца. Тя губи юридическата си самостоятелност съгласно Указ №56 и с решение на Министерския съвет /МС/ от 10.08.1989 год. е включена в състава на новообразуваната фирма „Сирма“ ЕАД – Пловдив. Намаляват прогресивно бюджетните средства и средствата за издръжка, което води до трикратно намаление на щатния персонал. След 1991 год. станцията е на пълна самоиздръжка, което е парадоксално състояние за един институт с общонационално значение.
С разпореждане на МС №33/10.07.1995 год. на ОСБ – Враца е включена като постоянно научно звено към ССА – София, а с постановление на МС №270 от 2001 год. става Експериментална база към Института по животновъдни науки – Костинброд. От 09.09.2003 год. ОСБ – Враца е преобразувана в Регионален център за научно-приложно обслужване към Северозападния регионален акватехпарк. С промените в закона за ССА от 2008 год. е самостоятелно юридическо лице – Опитна станция по бубарство и земеделие, държавно предприятие към ССА – София, което с последващите промени в закона за ССА от 2018 год. е преобразувано в Научен център по бубарство – Враца.
Понастоящем във Враца се съхранява най-големия бубарски генофонд в Европейския съюз. Опитната станция е единствената в цялата страна, тясно специализирана в бубарството и копринарството и е главен износител на бубено семе и суха храна за буби за САЩ. Тя провежда научноизследователска работа във всички по-важни области на бубарството, организира курсове за обучение, подготвя програми, стратегии, проекти по всички въпроси на съвременното бубарство и е от важно национално значение за запазване и развитие на бубарството в България.
Укрепването и утвърждаването на станцията по бубарство във Враца е свързано с имената на първите й ръководители: Архангел Гинев (1896-1899), и Петър Танков (1901-1911, 1919-1921), а по-късно Тодор Душев (1927-1945). За последващото развитие големи са заслугите на Иван Кожухаров (1950-1954), Ангел Янков (1954-1969), Минко Петков (1969-1974), Илия Пенков (1981-1988), Наум Петков (1979-1981, 1988-1994, 2003-2007), Паномир Ценов (1994-2003, 2007 -).
Високото равнище на научно-изследователската дейност е свързано с имената на научните работници Илия Пенков, Минко Петков, Младен Манчев, Наум Петков, Йонка Начева, Георги Младенов, Здравко Петков, Паномир Ценов, Йоланда Василева и др.
В Държавен архив – Враца се съхраняват документи за дейността на Опитната станция по бубарство, структурирани в два фонда – ф.№25К и ф.№464. Съществен принос към историята на бубарството във Враца и източник на информация за научната продукция в тази област представляват личните архиви на Минко Петков, Наум Петков, Йонка Начева, Георги Младенов и Илия Пенков.
* Държавен архив – Враца, ф.28к, оп.1, а.е.4
** Държавен архив – Враца, ф.28к, оп.1, а.е.28
Красимир БОЧЕВ,
главен експерт в „Държавен архив“ - Враца
