Враца плюс - вести от Дунав до Балкана
Вести от Дунав до Балкана
КДК

КДК отбеляза 95 г. от рождението на Цвятко Йорданов

  18.08.2021 15:44
КДК отбеляза 95 г. от рождението на Цвятко Йорданов

Клуб на дейците на културата – Враца отбеляза 95-та годишнина от рождението на врачанския скулптор и общественик Цвятко Йорданов.

На среща в Къща КДК членове на клуба и почитатели на творчеството на Цвятко Йорданов си припомниха за живота и творчеството на един от най-колоритните представители на артистичната бохема на град Враца.

Цвятко Йорданов е един от основателите на Клуба на дейците на културата във Враца и автор на запазения знак на КДК. Той е бил два пъти председател на КДК.

Цвятко Йорданов е роден на 13 юни 1926 г. в село Вировско, Врачанско. Завършва Врачанската мъжка гимназия през 1941 г. и Художествената академия в София, специалност „Скулптура”. Първите му рисунки и скици са на селска тематика – „Юнак през житата”, Селянка с мотика”, „ Селянин със секира” и др. Дипломната му работа „Биволарчето” /1957 г./ е посветена на неговото детство.Усъвършенства се в рисунката, плаката и оформлението на книги.

Създадтел на стотици паметници, паметни знаци, архитектурни решения, графики и рисунки. Негови творби се намират в Плевен, Враца, Широка лъка /Смолянско/.

Една от основните теми в неговото творчество е подвигът на Ботевата чета. Сътворява паметни знаци и скулптурни композиции - на лобното място на Христо Ботев под връх „Камарата” във Врачанския  балкан /1961/, върху което е изписал стиха на Елисавета Багряна, посветен на великия Ботев – „Изпълни се пророчеството твое – жив си ти”; паметник на Ботевите четници в местността „Пиздинкьовец” край Враца /1963/; паметник на „Козарчето”  под Милин камък /1974/ и други.

С неговото длето са сътворени Паметникът на опълченците в парк „Хижата” /1974/; паметният знак за Септемврийското въстание през 1923 г. край село Главаци /1968/ и  Мизия /1973/; скулптурната композиция „Заветът на народите” /1983/ в местността „Томин мост” край град Криводол; паметникът на Тотка Илиева – Роза в центъра на село Долна Бешовица /1964/ ; паметният знак за Васил Левски и местния революционен комитет в Букьовци/Мизия, 1973/ и много други.

По негова идея през 1969 г. във Враца е открита първата в страната „Градина на детската рисунка на асфалт”, а неговият принос е безплатен творчески, проектантски и изпълнителски труд.

Цвятко Йорданов е един от основателите на Клуба на дейците на културата във Враца и автор на запазения знак на КДК. Той е основател и първи творчески секретар на Групата на художниците в града. Автор е на знака на Литературното приложение „Дъга” на окръжния вестник „Отечествен зов”. Десет години е член на редколегията на литературно-художествен алманах „Околчица” /1993- 2003/. Негови творби са публикувани в почти всички издания на Алманаха  от първия му брой до 2006 г.

Осезателно е неговото присъствие във всички сфери на културния живот на Враца с инициативи за естетическото оформяне на градската среда и градоустройството,  както и в организационното състояние на културата  във Враца.

Акивен член на Клуба на дейците на културата/КДК/ и на Съюза на българските художници /СБХ/.

Успоредно с наградите , които по различни поводи печели за своето творчество, Цвятко Йорданов е носител на Почетна значка и Грамота на КДК- Враца /1978/ и „Нагрдата на Враца” за цялостно творчество и принос в културното развитие на града/1997/.

През 2001 г. Цвятко Йорданов  е удостоен със званието „Почетен гражданин на Враца” по повод неговата 75-та годишнина - за неговата активна обществена и културна дейност, както и за големите му постижения в областта на изобразителното изкуство.

Цвятко Йорданов умира на 23 ноември 2012 година.

АРТИСТ

                На Цветко Йорданов

На краката с гумени ботуши,
а в ръка с бастуна си прочут,
той върви през своя град напушен
ту като клошар, ту като шут.

И душата му се гърчи, пулсът блъска,
мълнии замерват стръмния му лоб.
Хей, приятелю, ще гръмнеш - съска
пукницата пуста в неговия джоб.

Но не чува, все тъй крачи бавно, тежко,
под една балканска горда вис;
иска да прилича на Илия Бешков,
где да бе - би станал нобелист.

И защо ли не? И дарбата, и шанса
следваха го плътно толкова лета.
Младостта му буйна прошумя в аванси,
а със заеми измъчва старостта.

И живота му нагарча ли, нагарча,
а смъртта се готви да го прибере,
той не знае колко ще излезе харча й,
затова не иска да умре.

Но съдбата на артиста не е кротка,
тя сред много суета и шум
талантливите убива с водка,
гениалните - с куршум.

Георги БОНЧЕВ