На 25 март Православната църква празнува Благовещение - денят, в който Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест за раждането на Спасителя.
Благовещение се утвърждава като празник през 7-ми век. Според Светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява архангел Гавраил. Той й съобщава, че ще стане майка на Божия син. Тази блага вест дава и наименованието на празника.
Още от миналото денят често бива наричан "Благовец" или "половин Великден". Вярва се, че именно тогава долита кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото, мечката се събужда от зимния си сън, змиите и гущерите излизат от леговищата си, а самодивите - господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си.
Според едно от преданията е хубаво да се носят пари в джоба, за да може ако те закука кукувица, да имаш берекет през цялата година. Друго пък учи жените от ранна утрин да премитат дома и двора си, да съберат сметта на куп и да я запалят.
На този ден иманярите търсят заровени пари, пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед, а най-силната отрова губи своята сила. Момите пък лесно могат да разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината.
Смята се още, че на празника всяка рана зараства много бързо и затова именно на Благовец се пробиват ушите на малките момичетата.
Празникът се почита от много майки, тъй като Св. Богородица е тяхна закрилница.
На Благовещение своя имен ден празнуват всички с имената Благовест, Благовеста, Благой, Благо, Блага, Вангел, Ванга, Евангелина.