В рамките на XXXII Зимни четения на Регионален исторически музей –Враца ще бъде представена темата ”Дървото на живота в българските обреди и връзката му със световете “. Автор на проучването е Силвия Гарванска- уредник в отдел „Етнография” към Врачанския музей. Четенето ще се състои на 24-ти март 2021 г./сряда/ от 17.00 часа в Малката зала на Художествената галерия.„Враца плюс” предлага резюме на проучването.
Дървото на живота в българските обреди и връзката му със световете
Първият мит, който човекът познава, е свързан със световното, космическо дърво. Един много древен символ, присъстващ в митологиите на индоевропейските народи, разпространен сред цялата ни цивилизация - от маите до индийците, от австралийците до скандинавците и славяните.
Световното дърво пресъздава идеята за триделното устройство на света, като взаимодействието между различните части е постоянно и неизбежно. Трите му дяла са разположени вертикално – корона, ствол и корени. Короната символизира „горния” свят - клоните, устремени нагоре, са обиталище на Бог, светци и ангели. Стволът е земното битие, в който протичат жизнените сокове, олицетворение на земния, на нашия свят, там са и животните (елени, лосове, крави, коне, кози и др.). Корените забити дълбоко под земята, представят царството на демоничните злосторни сили. Техните образи народът ни е видял като змия, риба, видра или къртица.
Дървото на света може да бъде реконструирано върху фолклорни и етнографски данни, както и в народните песни. В нашия фолклор то е „златно дръвце плодовито”, „право дръвце – тънко и високо”, а „клоните му – чисто сребро, по тях – златни пчелички”.
Израсло е дърво високо.
Корени му в синьо море,
вършец му бе в сине небо;
листи му са жълтици,
цветът му дребен маргарец.
На секо клонче славейче
Величественият образ на световното дърво украсява и множество златни предмети, метални и глинени съдове. Ще го видим до ден днешен върху изящни дърворезби, килими, както и върху ризите и престилките на жените във Врачанско. Той се явява най-древния орнаментален мотив в българското изкуство, пренесен от тюркоезичните български племена. Сюжета му включва изображения на животни, птици и стилизирани човешки фигури, но безспорно най-древното изображение на този орнамент се състои от вертикален ствол и прикрепени към него клонки представляващи силно стилизирани и схематично изобразени дървета. В българската бродерия Дървото на живота често е съчетано с женската фигура на Богинята-майка и допълнително украсено със соларни и фертилни символи. Понякога клонка от Дървото на живота се носи в ръка от богинята като израз на това, че тя носи и дава живот. Точно това може да се види в детайл от каничка от Рогозенското съкровище - Богинята, носеща Дървото на живота.
Доста често можем да намерим снимка на дървото под формата на татуировки, амулет-висулка, изображение, издълбано на малко парче дърво, или точно като отпечатък върху дрехи. В днешното време светът все повече се превръща в една “глобална” гора от дървета без корен и бъдеще. Как предците ни са можели да видят в обикновеното дряново клонче или коледарския кривак – един дълбоко философски и сакрален символ. Можем само да се учим от славните си прародители, които като истински дървета на живот са успявали да устоят здраво вкоренени в нашата земя!
Силвия ГАРВАНСКА, уредник в отдел „Етнография” към РИМ-Враца