Датата 2 февруари в народните традиции се отбелязва като празник на оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира.
По време на турското робство по това време на годината поробителите минавали да взимат български момчета за еничари. От която къща вземали момче, те поставяли кървав знак на портата.
Според легендата, за да не даде момчето си за еничар, българска майка заклала петел и с кръвта му белязала външните врати на дома си, за да се заблудят поробителите. И наистина, щом те видели кръвта на вратата, подминали къщата, убедени, че детето вече е взето. В чест на петела празникът е наречен от народа Петльовден.
Според традицията днес жертвената птица се заколва на прага, а с кръвта й по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.
Закланият петел се сготвя, а от него се раздава на съседи за здравето на момчетата, които са продължителите на рода.
Предания
Преданията разказват следната 300 годишна история: Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч; дн. с. Козичино, Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявява, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде. През нощта тя извежда и скрива детето си далеч извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.
Сретение Господне
На 2 февруари е и Сретение Господне. Според православния календар това е един от четирите празника, посветени на Божията майка.
Мойсеевият закон повелява всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Затова 40 дни след раждането на Исус Христос Дева Мария занася своя Младенец в Йерусалимския храм.