100 години от рождението на Иван Пановски - една от фолклорните легенди на България
Иван Пановски е роден е на 29 януари 1921 г. в с. Борован, Врачанско. Още от детските си години се изявява като певец и солист в детските утра на борованската прогимназия „Отец Паисий“ под ръководството на учителката Параскева Вълева. По-късно учи в гимназията в гр. Бяла Слатина, където негов учител по пеене и музика е Светослав Обретенов, който впоследствие става един от най-видните български композитори и хорови диригенти. За него Иван Пановски споделя: „Светослав Обретенов наистина направи много за мен!”, тъй като той отваря вратите на голямото изкуство за борованския певец.
Като войник в школата за запасни офицери в гр. Велико Търново в периода 1942 – 1943 г. се среща с композитора и диригента Тодор Попов, организатор на художествената самодейност в школата. Оттук Иван Пановски за първи път чува своя глас по радио София, като солист и индивидуален изпълнител на народни песни. След завършване на школата офицерските си години прекарва в гарнизоните на Белоградчик, Враца и Плевен, а по-късно е преподавател в Народното военно гранично училище.
Дълги години служи като офицер в БНА, като продължава да пее и става носител на много почетни грамоти, удостоверения и награди от общо-войсковите прегледи на художествената самодейност.
Паметна остава за Иван Пановски есента на 1951 г., когато под влиянието на Маша Белмустакова, известна народна певица, също от с. Борован, се явява пред професионална комисия в радио „София” на прослушване. Оттук започва неговата кариера на професионален народен певец и напуска военната служба.
Тогава записва прочутата си балада „Яничари ходят, мамо“, която изпълнява много емоционално и му носи голяма популярност. По този повод ветеранът на българската народна музика Георги Бояджиев от радио „София” му пише: „Твоето име е свързано с една от най-хубавите съдържателни и трогателни песни – „Яничари ходят, мамо”. Няма българско сърце, което да не трепне когато слуша тази песен. И дори само това да си оставил на народа си, е достатъчно, за да ти се запише името със златни букви в съкровищницата на песенния ни фонд”.
В своята книга „Камбаните бият” (1983 г.) известният писател и изследовател на българското народно творчество Борислав Геронтиев споделя: „Търсенето на корена на тази песен ни отвежда към Борован, Врачанско. Маша Белмустакова, представителка на най-старото поколение народни изпълнители е слушала песента от майка си и баба си. Те са две от десетте боровански певици, от които през 1927 г. Васил Стоин записва песни за сборника си „От Тимок до Вита”. От нея Иван Пановски научава песента, а през 50-те години я записва в радио „София”.
Безспорен е приносът на народният певец Иван Пановски в развитието и утвърждаването на концертната дейност не само у нас, но и в чужбина. Започва концерти в страната с малки пътуващи групи. Сред най-известните му песни са „Покани Гендо кумички“, „Седнал Марко да вечеря“, „Огреяла месечинка“, „Либе ле, либе, денгубо“, „Димитър дума Диляна”, „Залюбил Георги буля си”, „Стоян си стадо изкарва” , „Иван на Рада думаше”, „Залюбила ми Тодорка” и много други. Успява да реализира самостоятелно или с групите, които създава и ръководи над 17 хиляди срещи с любителите на народна музика. Гастролира в Съветския съюз, Унгария, Сърбия, Чехословакия, Полша, Румъния, Югославия и много други държави. „Балкантон” издава няколко грамофонни плочи с негови песни.
Обичаният народен певец Иван Пановски умира на 3 юли 1998 г. в София. През 2008 г. посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Борован”.
По архивни материали от Асен Кискимов и Интернет.
Блага АТАНАСОВА, краевед