На 1-ви януари църквата почита Св. Василий Велики (330 - 378) - знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес; епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия.
Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев" (на гръцки: Ἡ Ἑξαήμερος Δημιουργία - "Шестдневното сътворение"). Произведението е библейски разказ за сътворението на света по книгата "Битие". Василиевият „Шестоднев“, в превод на Йоан Екзарх, е дал тласък на българската наука и култура. Така великият светец допринася много, за да имаме Златен век на старобългарската писменност.
Заради примерния си живот и висока ерудиция св. Василий Велики е почитан заедно със св. Григорий Богослов и св. Йоан Златоуст, като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След смъртта му църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.