60 години от създаването на Циментовия комбинат „Вилхелм Пик” – село Бели извор
В първите десетина години след Девети септември 1944 год. Враца и Врачански окръг запазват запазват преимуществено селскостопанския характер на своето икономическо развитие. Кооперирането на селското стопанство, масовизацията и механизацията на кооперативите освобождават много работна ръка, която наличните в онзи момент промишлени предприятия в окръга – като брой и мащаби - не са в състояние да поемат. На тази основа и поради растящите потребности от цимент за разгръщащото се с бързи темпове строителство с Постановление №803 на Министерския съвет от 1952 год. се взема решение за построяването на два циментови комбината в Северна България.
На 22.08.1955 год. е възложено строителството на циментов комбинат в с. Девня, Варненски окръг. По същото време започват геолого - проучвателни работи от български специалисти на варовиковите залежи в района на с. Бели Извор, Врачански окръг. На база положителните резултати от проучванията е сключен договор между НР България и Германската демократична република (ГДР) за поръчка, доставка и монтаж на оборудване за нов циментов завод с две пещи – тип „Лепол”, полусух способ. В изпълнение на тази договореност на 9 януари 1958 год. на гара Бели извор пристигат първите пратки от оборудването, а до края на м. април от ГДР е предоставена цялата техническа документация по строителството на комбината. За директор „Инвеститорска дирекция” е назначен Ангел Каменов. Строителните работи се възлагат на управление „Заводски строежи” – София с началник Лачо Петров. Комплектована е и първата строителна бригада с бригадир Петър Александров, бивш председател на Селския народен съвет в с. Бели Извор. Той е заведен под №2 в списъка на идващите работници на обект „Циментов комбинат №5” – с. Бели Извор.
Първата копка е направена на 21.09.1958 год. от тогавашния първи секретар на Окръжния комитет (ОК) на БКП във Враца и член на Централния комитет (ЦК) на БКП Нинко Стефанов. Фактически разгърнатото строителство започва след министерско разпореждане от м. септември 1959 год. за ускорено завършване на строително – монтажните работи и предсрочното пускане на завода в експлоатация. На строителната площадка наред с пристигащите машини се събира внушителен колектив от строители и монтажници, който в края на 1959 год. достига 3500 души. Изградени са основите на цех „Пещи”, цех „Мелници”, цех „Опаковки”, Обединен склад, Химическа лаборатория. В края на юни и началото на юли 1959 год. завършва монтажа на основните съоръжения. Монтажните дейности се провеждат под ръководството на немски специалисти начело с Гюнтер Херман. Месечно се усвояват по 10-12 милиона лева.
На 6 септември 1960 год. е изпратен първият влаков ешелон с цимент за страната. Този факт представлява и фактическият пуск на завода в експлоатация. На 28 декември 1960 год. заводът е тържествено открит от председателя на Министерския съвет на НР България Антон Югов. Ръководството на завода при неговия пуск включва: Куно Пасков – директор; гл. инж. Никола Гаврилов, инж. Иван Парчев – зам. директори; Младен Драганов – секретар на Заводския комитет на БКП; Лако Сираков – председател на Заводския профкомитет; Ангел Митов – секретар на Заводския комитет на ДКМС. За нуждите на работниците през 1961 - 1962 година е построен почивен дом - профилакториум в местността "Леденика" край Враца.
Острата нужда от цимент в страната налага разширение на мощностите. През 1963 год. е открит цех за азбесто-циментови тръби, по-късно такъв за азбесто-циментови плочи. По-късно тези цехове прерастват в Азбесто-циментово производство, оборудването за което е доставено от Италия. През 1969-1971 год. се осъществява ново разширение с още една пещ тип „Лепол”, полусух способ с капацитет 41.6 тона клинкер/ час, а през 1978 год. е въведена в експлоатация и шеста пещ от същия тип с капацитет 61.5 тона клинкер/ час. От 12 октомври 1977 год. е в действие шеста технологична линия, а от 25 декември 1978 год. – седма технологична линия, която включва: пещ за 1500 тона клинкер в денонощие, суровинен комплекс с капацитет 140 тона сурово брашно и две циментови мелници с производителност 60 тона цимент/ час.
През м. април 1977 год. започва строителството на електрофилтри за пещите тип „Лепол” и монтаж на четири ръкавни филтри в цех „Опаковка”. Във връзка с нарастващата необходимост от обезпрашаване на работните места в комбината и изискванията за опазване на околната среда е приета целева програма, за реализацията на която са предвидени около 5 милиона лева.
На 17 май 1978 год. Държавната атестационна комисия (ДАК) дава оценка „1” на произвеждания в комбината цимент с марка „20 ПЦ-350”. Това е голяма награда за усилията на целия трудов колектив. През м. август 1980 год. ДАК присъжда на колектива най-високата оценка „К” за качеството на портланд цимент М „350”, която впоследствие потвърждава през 1984 год. По такъв начин Държавният циментов комбинат (ДЦК) „Вилхелм Пик” се нарежда на първо място в страната по качеството на своята продукция.
До 1989 год. ДЦК „Вилхелм Пик” край с. Бели Извор дава облика на строителната индустрия във Врачански окръг. Тук се произвежда около 20% от цимента в България, работят 1738 души, основните поизводствени фондове са на стойност 123 387 000 лева, производствената продукция е за над 48 милиона лева. Изградени са и работят 21 производствени инсталации – 6 пещни технологични линии за изпичане на клинкер, 7 технологични линии за производство на сурово брашно и 8 за смилане на цимент. Има кариерно стопанство, опаковка и необходимото оборудване, свързано с технологията на производството и експедицията на цимента. В периода 1980 - 1989 год. активната част от основните производствени фондове, въпреки отделяните средства и полаганите усилия за поддръжка, е 42.85%, от които 25% са физически и морално амортизирани. Тревожно е състоянието на редица съоръжения, а електрофилтърът на пета технологична линия не е достатъчно ефективен и е основна причина за причиненото замърсяване на околната среда.
През лятото на 1989 година ДЦК „Вилхелм Пик” - с. Бели Извор е пререгистран във Фирма "Белоизворски цимент". С решение на Врачанския районен съд от 16.06.1992 год. се пререгистрира в ЕООД "Белоизворски цимент", а с решение на Врачанския окръжен съд от 05.07.1993 год. се вписва промяна, изразяваща се в преобразуване на ЕООД в Еднолично акционерно дружество (ЕАД) "Белоизворски цимент” със 100% държавна собственост и едностепенна форма на управление. Към м. септември 1996 год. уставният капитал на "Белоизворски цимент" ЕАД е 845 233 хиляди лева.
С договор за покупко - продажба между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и „Холдербанк Финансиер Гларис” - Швейцария от 14.12.1997 год. за 32.5 млн. долара са продадени 51% от акциите на дружеството. Швейцарската компания развива успешна дейност в повече от седемдесет страни. С решение на Врачанския окръжен съд от 14.09.1998 год. "Белоизворски цимент" ЕАД се преобразува в Акционерно дружество (АД) "Белоизворски цимент”. Определена е двустепенна форма на управление: Надзорен съвет с председател Никола Маринов Семков и Управителен съвет с изпълнителни членове Тодор Дончев Костов и Курт Емил Шнайдер.
През 1998 год. швейцарската група повишава дела си с 12.8%, като изкупува преференциалните акции на служителите, а през м. април 2001 год. става собственик на 92.5% от акциите. За три години компанията е инвестирала в циментовия завод над 35 млн.лв. Поетият ангажимент в приватизационния договор е 16.6 млн. долара инвестиции за 5 години. Предвидено е ежегодно да бъдат инвестирани 10 млн. долара за обновяване на мощностите и екологичното оздравяване на завода.
В средата на 2002 год. "Белоизворски цимент” АД е преименуван на „Холсим България” АД. Изпълнителен директор е Тодор Костов. Промяната на името е част от процеса по интегрирането на завода в групата компании „Холсим” и изграждането на нова пазарна политика. Компанията „Холсим” е подразделение на водещия световен доставчик на цимент, инертни материали и бетон „Лафарж Холсим Груп”. „Холсим” присъства на пазара на инертни материали у нас още от 1999 год. с придобиването на две от водещите предприятия за инертни материали в двата най-големи града - София и Пловдив.
Поради неблагоприятните условия на пазара през 1998 год. технологична линия № 6 е консервирана. Остава да работи линия № 7, която и в бъдеще представлява гръбнак на производството. Подобрението на пазарната обстановка през 2003-2004 год. и перспективите за стабилен растеж през следващите години се превръщат в двигател за реализацията на мащабен проект за повишаване капацитета на производството. През септември 2006 год. е завършен проект, който оборудва пещта с нова петстепенна топлообменна кула и нов клинкер охладител. Капацитетът на производството нараства от 1400 до 2500 т. клинкер дневно. В отговор на продължаващия бум в търсенето още през октомври 2006 год. компанията започва да потготвя повторно увеличение на капацитета - от 2500 до 3300 т. дневно. Вторият проект за повишаване на капацитета е завършен през февруари 2009 год.
Сред изпълнените проекти за модернизация са подмяната на горивото от природен газ на въглища, обновяване на експедицията на цимента, изграждане на нова суровинна и циментова мелница, на нова лаборатория за окачествяване на суровината и на готовата продукция и др. Построен е покрит склад за варовик с вместимост 40 000 тона. Напълно ликвидирани са остатъците от токсичното азбесто-циментово производство, като е извършена пълна рекултивация на почвата. Инвестирани са 9 млн. лева в екологични проекти – разрушаване и ликвидация на старите технологични линии и силози, подмяна на филтри и скарни охладители, с което заводът достига международните екостандарти.
През 2003 год. дружеството получава сертификат за качество ISO 9001:2000, а през 2018 год. е изградена Интегрирана система за управление на качеството и околната следа по изискванията на стандартите ISO 9001:2015 и ISO 14001:2015.
В края на 2004 год. „Холсим България” АД получава от кмета на Враца инж. Воислав Бубев грамота за изявен дарител и кристална купа като признание за подкрепата на редица полезни инициативи на общината в с. Бели извор – предоставени 14 088 лв. за ремонт на детската градина, строителни материали за благоустрояване на улици, техника за почистване и подравняване на нерегламентирани сметища. Това не са единствените дарения на завода за местните жители, голяма част от които са негови работници. Той е дарил модерен парк с езеро, спортни съоръжения и кътове за отдих.
През м. септември 2017 год. „Холсим България” АД построява нова многофункционална сграда в центъра на с. Бели Извор - с административна част, пощенска част, здравна служба, клубове за художествени занимания, пенсионерски клуб, кафене. Общата разгъната площ на сградата е 560 кв.м, а стойността й е 1 млн. лева.
„Холсим” се стреми да бъде надежден и ценен партньор за всички външни и вътрешни заинтересовани лица (клиенти, партньори, общественост), както и най-уважаваната и предпочитана компания в сектора на строителните материали. В основата на Корпоративната социална отговорност (КСО) на дружеството е ангажиментът да работи като партньор с всички заинтересовани от дейността му страни - ефективно да подобрява качеството на живот на служителите си, техните семейства и обществеността, живееща в близост до предприятията; да бъде катализатор за разпространение на добри практики, не само в циментовата индустрия, но и сред обществото като цяло.
По архивни документи от фонд 579 Държавен циментов комбинат „В. Пик“ – с. Бели извор, съхранявани в отдел „Държавен архив” – Враца.
Красимир БОЧЕВ, главен експерт в „Държавен архив“ - Враца