Първите стихове за Ботев и неговата чета в поезията на Иван Вазов
Младият поет Иван Вазов е певец на усилните страдания на българския народ под жестокото му иго и на благородният и велик подвиг за избавянето му от чуждия гнет. Няколко стихотворения са посветени на саможертвата на Ботев и неговите четници.
Стихотворението „Радецки“ – добило най-голяма популярност и превърнато по-късно в песен – е написано още при първата вест за преминаването на Ботев при Козлодуй. С него завършва първото издание на стихосбирката „Пряпорец и гусла“(1876 г., Букурещ).
На 20-ти май 1876 г. Вазов сътворява „Песен на юнаците на „Радецки“.
В стихотворението „Бунтът“, посветено на Априлското въстание (написано на 9-ти декември 1876 г.) две страници са за Ботев с подзаглавие „Вислец“, тъй като по това време се носел слух, че Ботев е убит в м. Веслец.
На 31-ви август 1876 г. поетът пише друго стихотворение – „Подъл ли е българският народ?“ по повод крайно оскърбителния език на сръбските вестници към нашите доброволци в Сърбия и към българите изобщо през сръбско-турската война 1876 г. Една част от него е посветена на Ботев:
„О, Ботев храбри, душа велика!
Къде се скиташ с момците твои?
В кои долини? В кои усои?
Дали там, дето Витоша вене?
Ил там, де Янтра тъжовно стене?1
Или ти падна във бой ужасен,
във кръв душманска, кат лъв оквасен,
с чело сърдито, с угроза люта?
Но де духът ти сега се лута?
Кои долини, кои балкани
той пълни днеска със плач, стенанье?
Дали се вие над село родно,
де бистра Тъжа тъжи безплодно?
Д е т в о й т а м а й к а т ъ й ж а л н о п е л а
и т р и г о д и н и е с и н а к л е л а?
Или печален и безнадежден
на връх Юмрючал – висок и снежен –
е той застанал и мълком гледа
как турчин губи балкански чеда?
Стани, о Ботев, и разсърди се!
И ти Балканьо! Я намръщи се
и с вихри, бури ведно ревнете
и гръмогласно така кажете:
народ кой дава таквиз герои,
не подъл, низък, а храбър той е!
Язици лоши тогаз ще млъкнат,
клевети злобни ще в миг заглъхнат“.
1 „По времето, когато се пишеше това, мътни слухове се носеха за Ботева, уж че бил жив още и че се скитал с дружината си по тия места“
Иван Вазов, Събрани съчинения, т. първи. С., 1974, с. 43 – 46, 77 - 78, 92 – 94, 226 – 227.
Анета ДИЛОВА, д-р по философия
На снимката- авторката Анета Дилова