Редичката от глинени паници...
А майсторът – отдавна под земята...
Но в кухнята ми идват пъстри птици,
Балканът идва, с люляк ме намята.
Бе къщата му досами реката,
варосана и в дворчето – божури
Такава мъничка – и двата ката
се гушеха под сянката на мури.
Безмълвна, ни привличаше Вратцата
и тичахме край къщата, в която
рисуваше човекът за децата
ония шарки с нежна глеч на лято.
Миришеше на орех и на шума,
треви горещи молеха за капки;
и носехме от Майстора по дума -
и сгънати от вестник пъстри шапки.
А майка, в чантата домашна, стара,
прибрала купените пак паници,
разказваше за Майстора и чара
на тая глина, оживяла в птици.
Миришеше на орех и на камък,
от времето край Лева с чук изсечен...
Вратцата моя, моя детски замък –
и майсторът на глина в него – вечен.
Юлия ПИСКУЛИЙСКА
15 май 2020