Настоящата регионална изложба “Земята на Ботев” продължава традицията, която съществува повече от четири десетилетия. В експозицията тази година се докосват творческите орбити на художници от Северозапада на България – Видин, Лом, Козлодуй, Монтана, Оряхово, Мездра и Враца. Те се изявяват в живописния, скулптурния, графичния жанр и приложното изкуство.
Почетно участие в нея имат творбите на проф. Галилей Симеонов и Анета Дръгушану, Любен Генов.
Сред участващите са имената на Володя Казаков, Владимир Спасенков, Господин Господинов, Дончо Планински, Моника Игаренска, Ани Ванчов, Жанет Левордашка, експонирани са и картини на младите художнички Тина Спасенкова и Виктория Димитрова.
Врачанската група на художници е представена от Росен Найденов, Любомир Минковски, Тодор Митов, Емилия Върбанова, Силвия Равнополска, Росен Рашев - Рошпака, Петър Яков, Ивета Михайлова, Калина Тодорова, Татяна Вутова, скулпторите Цено Ценов, Красимир Кръстев, Стефан Стефанов, Милан Стефанов, Веселин Тодоров, графиците Валентин Леков и Росен Спасов.
Настоящата изложба е пъстра и многолика. Тя демонстрира многообразие от идеи, почерци, чувствителност и израз. Изложбата дава възможност да проникнеш във вътрешния свят на твореца, до творческите му превъплъщения и визии, и да ги съпреживееш.
Доминиращ в изложбата, в количествено отношение, е живописния раздел. Трепетно е усещането, когато чрез изкуството се докосваме до героичното минало.
Историческата тема е намерила художествен израз в прекрасните реалистични творби на Галилей Симеонов – мащабната графична композиция, рисувана с гъше перо „Чипровското въстание“ и внушителната картина „Сред хората“, която е портрет на Васил Левски.
Ботевата тема е вдъхновила Митко Цуров и Владимир Спасенков – в близките до натурализъм изображения „Портрет на Ботев“ и „Козлодуйски паметник“.
Героика и преклонение пред подвига на Ботев струи и от „Заветния връх“ на Моника Игаренска, „Никола Минков от Кален“ на Любомир Минковски, от абстрактните картини „Две капки Врачанска земя“ на Володя Казаков и „На Вола всичко е спокойно“ на Петър Яков.
Тематичната насоченост на изложбата не ограничава творците. Те изпращат своите художествени послания до зрителя и чрез пейзажа, портрета, фигуративна и абстрактна живопис.
В изложбата делят пространство салонното и новаторско изкуство.
Към здравия корен на натуралистичното, разкривайки негови нови съдържателни пластове се придържа Ивета Михайлова в портретните си изображения „Жена с шал“, „Без дом“ и „На пазара“. По-авангарден израз имат „Въздушен портрет“ и „Воден портрет“ на Момчил Г.
Пейзажът има осезаемо присъствие в изложбата. Близки до реалистичното виждане са ведрите пейзажи на Владимир Спасенков и Ани Ванчов, а техен противовес като настроение са „Пред буря“ на Митко Цуров и „Зимно слънце“ на Жарко Шкрибайло.
Експанзия на радостта блика от стилизираните пейзажи в свежи и чисти тонове „Езеро“ и „Парк“ на Господин Господинов.
А градските пейзажи на младата 19 годишна художничка Тина Спасенкова впечатляват с живописната си мазка и багрена хармония.
Друг тип визуалност - по-условна, отдалечаваща се от изпитаните изобразителни формули, достигайки до нови пластове на видимото, демонстрира художника Любен Генов в диптиха си „Бл. 78“, провокиращ едновременно повтаряемост и многообразие, ритъм и рационалност.
Сродни са художествените търсения на Росен Найденов в „Композиция 1“ и „Композиция 2“ - с внушение за хармония и равновесие.
Абстрактни са и изпълнени с драматизъм и експресивна багра платна на Володя Казаков.
Поезия пък струи от „Небесата се оглеждат“ на Виктория Димитрова.
С топлина на чувството е наситена творбата „Мила ми Венето...“ на Татяна Вутова. Декоративност и иносказателност са характерни за батика на Калина Димитрова „Дунавски легенди“, а мечтателност излъчва картината на Петър Яков „Ян Бибиян пътува към луната“.
Емоционално ядро в изложбата са картините на Силвия Равнополска „Майка“, „Семейство 1“ и „Семейство 2“, вдъхновени от възрожденската иконопис и творчески преосмислени. От тях лъха умиротворение и блаженство.
Грабват зрителя и творбите на Анета Дръгушану „Сънят на капачките“ и „Лято“ - с метафоричност на изказа и изкусна колористика от тонове и полутонове.
Оригинални са наивистичните с конец картини „Пъстрите птицесамолети“ и „Семейство вранови“ на Росен Рашев – Рошпака.
Метафорични обобщения поднася на зрителя Таня Василева в „Спомен от миналото“.
В скулптурния раздел наблюдаваме разнообразие на изказа от вещественост до чистата художествена форма.
Силно въздействащи – реалистично третирани, с модернистични акценти са „Опит за портрет на С.В.“ и „Опит за портрет на В.Р.“ на Цено Ценов. В тях разпознаваме Светлин Русев и Вежди Рашидов.
Тук са монолитните скулптури от врачански камък „Българска песен“ на Стефан Стефанов, „Портрет на Борислав“ и “Майка“ на Милан Стефанов.
Авангардни, провокативни и приканващи към сътворчество са пластичните решения в композициите от камък и тел на Красимир Кръстев.
Художествени достойнства и нов живот вдъхва Веселин Тодоров в скраб арт композициите „Трансформация“ и „Птица“.
Интересни фигури от папиемаше и акрил представя Марияна Тодорова.
В графичния жанр повечето от творците се стремят към автономна същност на изображението, създавайки една нова реалност.
Такива са графиките на Валентин Леков „Заключен спомен“ и „Движение“; на Росен Спасов „Очакване“ и „Композиция“.
Декоративен е подхода на Тихомир Григоров в неговите линогравюри из цикъла „Старият град – метаморфози“.
С компютърна графика и принт се представя Дончо Планински.
Експонати на приложното изкуство са изкусно изработените пана на Жанет Левордашка, майсторските пана в дърво на Огнян Боянов, изразителните плакати на Тодор Митов и прекрасните икони на Емилия Върбанова и Галина Романова.
Обгръщайки с поглед изложбата, тя ни грабва със своята свежест и пъстроцветие. А посланията, които отправят художниците към нас дълго ще ни вълнуват, дарявайки ни красота, хармония, умиротворение и доброта.
Мариела ЦЕНОВА, изкуствовед
Снимка – Христина Христова
28 май 2019 г., гр.Враца