170 години просветна дейност в село Тишевица, Врачанско
В далечната 1848 година в селото е запалена първата искра на просвещението. Никола Недков отваря килийно училище в Тишевица, което се помещава в частни къщи, мази и плевни.
Учителят Доно Иванов събира под крилото си жадните за знания селянчета. С усърдие изучават четене, писане, „Светчето” и „Наустницата”.
През 1858 година селските първенци построяват църква в центъра на селото с цел да я използват и за училище, и от следващата година учебните занятия се водят в нея.
През 1870 година за учител в селото идва даскал Панайот Михайлов, родом от Пловдив. Той въвежда взаимоучителната метода в обучението на децата и открива още три отделения. Поради големия брой на учениците в края на учебната година, децата са разделени в пет отделения по възраст. Изучават се аритметика, четене и естествознание.
През 1901 година за главен учител е назначен Марко Йончов, който води четири отделения, слети по две. През 1911 година четирите отделения вече са самостоятелни.
За по-пълен обхват на децата от селото през 1922 година се открива Прогимназия с два прогимназиални класа. На следващата година е открит и трети прогимназиален клас и с това училището става пълно основна. Решено е да носи името “Климент Охридски”.
Поради нарастналия брой на учениците и недостатъчните помещения за учебния процес по инициатива на селските първенци през 1933 година е построена нова училищна сграда с 6 класни стаи. Средствата са набрани от учителите и с доброволна помощ и труд от населението. Скоро обаче и тази сграда се оказва недостатъчна.
Разнообразен и пълноценен е учебно-възпитателния процес под ръководството на дългогодишни и ерудирани педагози. Малко са изоставащите и отпадащи ученици. Сведенията са отразени в запазените от 1890 година дневници и главни книги на училището.
След 1944 година учебното дело в Тишевица изживява нов етап на развитие. Учителският платежен пункт е преместен от село Голямо Пещене в Тишевица, а за пунктов учител е назначен Доно Христов Ценов.
Сред красива природа и чист планински въздух, за физическото укрепване и пълноценен отдих на учениците през лятото на 1945 година отваря врати летен детски дом с 40 места.
И ученици и учители с радост се включват в извънкласните форми. Малко са сведенията, но се знае, че в този период естетическото и физическо развитие на подрастващите се осъществява от въздържателно дружество, ученически хор, гимнастически чети.
През лятото на 1947 година става разширение на училищния салон. Преустройва се сцената и се оформя голямо помещение за декори и багажно отделение.
В летописната книга на училището е записано, че през учебната 1953/54 година педагогическият персонал е от осем учители – четирима в началния курс и четирима в прогимназията. За директор е назначен Христо Генов Цеков, родом от Тишевица. За пръв път всички подлежащи на задължително обучение деца посещават редовно учебните занятия.
Годишните изпити за завършено основно образование са проведени от 26 май до 8 юни, като свидетелствата са връчени при голяма тържественост.
За подпомагане на училищния бюджет през учебната 1954/55 година селската управа отпуска земя за опитно поле. Засадени са 35 вида култури.
През 1958 година по инициатива на училищното ръководство, подкрепено от обществеността се прави пристройка към училището от две класни стаи. За по-малко от два месеца класните стаи са завършени и през следващата учебна година учениците влизат в тях.
С цел подобряване трудовото обучение през 1961 година отваря врати нова работилница по дървообработване и металообработване, и през учебната 1961/62 година е открита паралелка VІІІ-ми клас, посещавана и от учениците, завършили VІІ-ми клас в съседното село Вировско. С това се затваря пълния цикъл на основното образование в Тишевишкото училище. За директор е назначен Иван Йорданов.
Настъпват промени в учебно-възпитателния процес и през учебната 1965/66 година се разкриват занимални към горния и началния курс. За възпитателка е назначена Гена Тошова Данинска. Същата година с разпореждане на Министерството на народната просвета се отменят изпитите за завършено основно образование. През 1970 година за директор е назначен Пело Ценов Пелов.
В началото на 80-те години, поради намаляване броя на подлежащите на обучение деца, има реална опасност от закриване на училището. По решение на отдел “Народна просвета” към Окръжен народен съвет – Враца през 1972 година училищата в Тишевица и Горно Пещене се обединяват, като обучението в горния курс се провежда в Тишевица с персонал от 14 учители, а учениците от началните класове се извозват със собствен автобус до село Горно Пещене. За тях се грижат двама учители и един възпитател. Ръководството на училището е със седалище в село Тишевица. Средният успех в края на учебната година за началния курс е Добър 4,28, а за прогимназията – Добър 4,26.
През 1978 година училището се трансформира в Народна Прогимназия “Климент Охридски”. През 1980 година поради пенсиониране на дългогодишния директор Пело Ценов Пелов на негово място е назначена Жанета Любенова Тодорова – преподавател по български език, литература и история. Още същата година започва ограждане на училищния двор, освежаване и обзавеждане на класните стаи. Закупува се нова озвучителна техника, обособяват се специализирани кабинети.
Поради голямата миграция към града все повече намалява броя на учениците и през 1993 година в клас има по 10-16 ученика. Въпреки намаления състав на паралелките и пътуващите учители, продължават да функционират извънкласните форми – кръжоци по математика, физика, ученически хор, драматичен състав, група на художествено слово.
След 2000 година броят на учениците продължава да намалява и в училището се обучават едва 48 деца. Това е основната причина Общинският съвет - Враца да вземе решение за обявяване НП „Св. Климент Охридски” - Тишевица за средищно училище, което да поеме обученвнието и на децата от съседните села Горно Пещене и Върбица. Така броят на децата нараства на 130.
За настъпващите промени директорът Димитър Костов е зареден с оптимизъм. Делегираният бюджет на училището ще позволи реално разпределение на средствата и покриване всички нужди на училището. Изработен е архитектурен проект за цялостно саниране на сградата и извършване на капитален ремонт. Училището разполага с достатъчно кабинети, физкултурен салон и добре оборудвана компютърна зала. Съвместно с Община Враца кандидатства по проект за насърчаване образователната интеграция на ученици от ромски произход, защото те представляват 80% от децата в Тишевица. Учителският колектив работи съвместно с Центъра за мултиетнически диалог и толерантност - Велико Търново с цел подпомагане извънучебните дейности по ромския фолклор.
Усилията на педагогическия колектив в село Тишевица доказва, че въпреки превратностите на времето българското училище няма да затвори врати. Няма да загине българщината. Българинът никога няма да се насити на знания и просвещение.
Маргарита ВАСИЛЕВА,
н-к отдел „Държавен архив” - Враца