Денят на лозаря или както народа го е възприел с името "Трифон Зарезан", е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път този празник започва да се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон.
Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Според българския обичай, в празничния ден селските стопани излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: "Колкото капки, толкоз коли грозде". Кулминацията на празника е избирането на "цар на лозята" - обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото "царуване" да се роди обилен плод.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионисий - бога, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино. В негова чест се празнували т.нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.