Лечебни заведения за болнична и извънболнична помощ и здравни заведения в област Враца към 31 декември 2016 година
1.Лечебни заведения и леглови фонд
Към 31.12.2016 г. в област Враца функционират 13 заведения за болнична помощ с 1 332 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 42 с 14 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 3 с 40 легла.
Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. Към 31.12.2016 г. на територията на областта функционират 6 многопрофилни болници с 827 легла. В сравнение с 2015 г. легловият им фонд се увеличава с 17 легла. В края на 2016 г. осигуреността на населението в област Враца с болнични легла е 789 на 100 000 души от населението.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар (бивши диспансери), които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. В края на 2016 г. в област Враца те са :
• център за кожно-венерически заболявания - 1 заведение с 10 легла;
• комплексен онкологичен център - 1 със 150 легла;
• център за психично здраве - 1 с 50 легла.
Заведенията за извънболнична помощ са 42 с 14 легла за краткосрочно лечение. В сравнение с 2015 г. броят на заведенията се увеличава с 2, като броят на леглата в тях не се променя. В състава на заведенията са включени 11 самостоятелни медико-технически лаборатории, 19 медицински центрове, 9 самостоятелни медико-диагностични лаборатории, 1 диагностично-консултативeн центрове, 1 денталeн центрове и 1 медико-дентален център.
През 2016 г. в област Враца функционират 3 други лечебни и здравни заведения с 40 легла. Към тях се отнасят център за спешна медицинска помощ, регионална здравна инспекция и дом за медико-социални грижи за деца. В сравнение с предходната година броят на заведенията остава без промяна,а легловият им фонд намалява с 50%.
2. Медицински персонал
В края на 2016 г. на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения в област Враца практикуват общо 644 лекари, 137 лекари по дентална медицина и 1 180 медицински специалисти по здравни грижи, в т.ч. 817 медицински сестри (табл. 2).
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 102, или 15.8% от всички практикуващи лекари в областта, следвани от практикуващите специалност Анестезиология и интензивно лечение - 38, или 5.9%, Хирургия - 31, или – 4.8%, Вътрешни болести – 30, или 4.6%, Акушерство и гинекология – 4.3%, Нервни болести – 4% и Педиатрия – 3.8%.
Практикуващи лекари по пол и възраст
Към 31.12.2016 г. разпределението на практикуващите лекари по пол и възраст е следното:
• Мъже са 300 (46.6%), жени - 344 (53.4%).
• Най-голям е делът на лекарите във възрастовата група 55 - 64 години - 260, или 40.4%.
• Младите практикуващи лекари - на възраст до 35 години, са 31, или 4.8%, а най-възрастните (на 65 и повече години) - 114, или 17.7%.
Осигуреността с лекарив областта в края на 2016 г. е 38.2 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 8.1 на 10 000 души от населението.
Осигуреността на населението с лекари по области варира от 26.3 до 56.3 на 10 000 души, като най-висока е тя в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници.
Осигуреността с общопрактикуващи лекари в област Враца е 6.0 при 6.2 на 10 000 за страната.
Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Сливен (8.0), Добрич и Видин (по 7.1), Стара Загора, Ловеч и Перник (по 7.0). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Разград и Кърджали (по 4.2 на 10 000 души от населението), и Търговище (4.4).
Методологични бележки
Статистическото изследване на лечебните и здравните заведения осигурява информация за здравната мрежа по видове лечебни и здравни заведения и териториалното им разпределение, както и за медицинския персонал по специалности и категории. Методологията на изследването е в съответствие с методологическите указания на Евростат за практикуващите медицински специалисти.
Данните от изследването се отнасят към 31.12. на съответната година. Легловият фонд включва броя на действително разкритите и временно закритите за срок по-малък от шест месеца легла, но не включва временно разкритите легла.
При анализ на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения.
При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване. Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен. Голяма част от заведенията обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.
В броя на медицинския персонал (физически лица) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената им подчиненост. Не са включени данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят непосредствено в лечебните заведения - например във фармацевтичната промишленост.
Разпределението на лекарите по специалности е в съответствие с Наредба № 1 на Министерството на здравеопазването (ДВ, бр. 7 от27 януари 2015 г.) и се отнася за практикуваната специалност.
Показателите за осигуреност на населението с болнични легла и с медицински специалисти са изчислени с броя на населението в края на годината.
Повече информация и данни за лечебните заведения, легловия фонд и медицинският персонал, могат да бъдат намерени на интернет страницата на НСИ на следния линк: http://www.nsi.bg/Здравеопазване/ и в ИС “Инфостат”|
(https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/mobile.jsf?x_2=58