На 18 август Българската православна църква отбелязва смъртта (успението) през 946 г. на свети Иван Рилски – една от най-големите фигури на Средновековието, оказала влияние върху целия източноправославен свят.
Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в с. Скрино, в Осоговската планина.
Живее по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България.
Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството, напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир.
В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу.
В края на живота си свети Иван Рилски съставил своя „Завет“ – документ, в който светецът завещава на хората да съхранят вярата си непорочна от „всякакво зломислие“ и да се пазят от „сребролюбивата змия“, „защото
сребролюбието е корен на всички злини“. В Завета още се казва: „Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!“.
Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години.
След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.
През 1469 г., след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Търново в Рилския манастир.
И днес всеки вярващ може да целуне ръката на светеца – нетленните му мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.
Свети Иван Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Той е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и е най-популярният български народен светец лечител – народната медицина препоръчва при продължителна болест да се направи служба пред мощите на светеца в Рилския манастир.
Светецът аскет е сред най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наречен Софийска Мала Света гора. На него са посветени и два манастира в областта – Германският и Курилският.
Жития за светеца са написали патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. описва тържественото пренасяне на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
Църквата "Успение на Св. Иван Рилски", известна още и като "Старата постница", е най-отдалечената от манастирското ядро сграда - на около 3,5км североизточно. Постницата е отдалечена на 30 минути път пеша в източна посока от комплексът-постница "Св. Лука", до святото място води пътека, минаваща през живописна местност сред вековна букова гора.
Непосредствено до църквата, от северната ѝ страна, се намира пещерата-жилище, в която през X век, в края на земния си път, пустинникът Св. Иван Рилски, прекарал в пост и молитва повече от седем години. Пещерата има втори изход, който поради тесния му отвор се нарича "провиралката". Поверието гласи, че който мине през тясната пролука е праведен.