Православната църква чества Свети Трифон (Трифоновден) на 1-ви февруари.
Свети Трифон е тачен като светец лечител. За него има много легенди. Една от тях разказва как едва 17-годишен, той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и спечелил признание и завидна слава.
В народния празничен календар този ден се обозначава като Трифон Зарезан. Прозвището идва от следната легенда: 40 дни след раждането на сина си, света Богородица отишла да чете молитва. На връщане минала край брат си Трифон, който зарязвал лозето. Тя го поздравила с "Помози Бог", както си му е редът, но той, като я видял с дете на ръце, се присмял и изрекъл хулните думи: "Мома си, пък син имаш".
Богородица много се обидила и като стигнала до дома си, накарала майка си да вземе чиста кърпа и сол и да иде на лозето, защото Трифон си е отрязал носа. Отива майка й на лозето и каква била почудата й, като видяла Трифон здрав-здравеничък да пее и да реже лозите. Казала му какво е научила от дъщеря си, а Трифон се изсмял и отвърнал:" Аз не режа така, а така!" Замахнал да покаже как и си отрязал носа.
Подигравателните думи и клетвата го застигнали жестоко. И тъй като сестра му била самата Богородица, Трифон е светия, а заради отразяния нос празника е наречен Трифон Зарезан.
Според традициите, рано сутринта стопанката омесва хляб и приготвя варена кокошка, пълнена с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
Там се прекръстват, вземат косерите и от три лозови главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване". След това всички се събират и избират „Царя на лозята", след което идва ред на богато угощение.
Имен ден празнуват: Трифон, Трифона, Трифко, Трифо, Трифул, Трифа, Трифка, Трифула, Тричко, Тичо, Тричка, Фуне, Фунчо.