Мнение на Красимир Богданов – член на парламентарната комисия по външна политика по повод скандала с избора на Генерален секретар на ООН
Какво загуби България? Вероятно много хора си задават този въпрос, след краха с кандидатурите ни за Генерален секретар на ООН
Дали Бокова или Георгиева?
Отговорът силно зависи от политическите симпатии към географските посоки/разбирай велики сили/, особено ако те са подплатени с грантовете на световни филантропи.
Всъщност, конкретният случай, може би не е чак толкова важен. Вероятно португалецът щеше да спечели и без подкрепата на българското правителство.
По-важен е принципът: кой обслужи чужди интереси и се подигра с достойнството на България?
Това е принципът на българската политика вече четвърт век. По същия начин, "началниците казаха" да ликвидираме индустрията си, армията, енергетиката, суверенитета. Подкрепяхме безумни войни в името на демокрацията/срещу традиционни наши икономически партньори/, от които губехме милиарди/всъщност празно в природата няма, сега милиардите са зад океана/.
Като компенсация получихме десетки хиляди "бежанци" в страната ни и три милиона, чакащи "виза" от Ердоган. Изповядвахме висшата човешка ценност - толерантността, която превърна градовете и селата ни в катуни, а българският етнос - в най-бързо изчезващия в света.
Конкретният случай няма значение! "Великите" искат да ни виждат слаби, разделени, зависими. Лишени от всякакво чувство за национална принадлежност. За да си успешен български политик, трябва да вярваш в горните свети идеали! Може, след висок пост в българската политика/например президент/, да станеш среден чиновник в някоя световна организация.
Нека си спомним, че само преди 100 години, българинът не мислеше така. Беше силен, смел, не се съобразяваше с ничие чуждо мнение. Затова зад гърба му оставаха Лозенград, Бунархисар, Одрин, завоя на Черна, Червената стена, Дойран, Каймакчалан.
Защото за него имаше само един идеал - България! И ни уважаваха!
Защо не може днес да е така?