На 6-ти май празнуваме Гергьовден - един от най-големите празници в народния календар, отбелязван в чест на Свети Георги Победоносец и като Ден на храбростта и Българската армия.
И както се пее в една българска народна песен: "Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден..."
Гергьовден е един от най-обичаните пролетни празници, тъй като бележи началото на пролетта. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още "Цветен Георги".
Какви са традициите и обичаите на Гергьовден?
Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската. Според народните поверия и легенди е славен юнак, драконоборец и змееборец, който спасява девойка от ламята от долната земя и именно този му образ е застъпен в иконографията - светецът пронизва ламя със своето копие, възседнал бял кон.
Народните вярвания гласят, че Свети Георги и Свети Димитър са двама братя близнаци, между които е поделена годината. От Гергьовден до Димитровден е нейната лятна половина, а времето от Димитровден до Гергьовден бележи зимната й половина.
Така Гергьовден предвещава настъпващото лято и поставя началото на новата стопанска година, поради което на празника се спазват много традиции и обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето.
По стара българска традиция на Гергьовден във всеки дом се пече агне, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. Задължително е на софрата да присъства и обредният хляб, но е хубаво да има още агнешка дроб сарма, млечни продукти, зелен лук, пресен чесън, варено жито, баница и вино. Освен това не трябва да се дават млечни продукти назаем.
Стопанката на къщата става рано и премита двора, след което закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Той се оставя да стои, докато изсъхне, а обичаят се спазва за здраве, берекет и щастие през цялата година.
Задояването на овцата, която се е сдобила първа с агънце през годината също е част от обредността на Гергьовден. Тя се окичва с венец от къпина, здравец, глог и коприва, завързан с червен конец, като същия се поставя и на вратата на кошарата. Задояването се извършва от млада жена, която е във фертилна възраст, а първа от него, през кухи стебла от девесил, отпива млада жена, за да се раждат женски агънца. На менчето също се привързва цветна китка с червен конец.
В този ден от годината за първи път в дома се прави прясно сирене, но не се осолява, за да не секне млякото на овцете. То се закичва с чесън, коприва, бук и глог.
Съществено място в обредността на Гергьовден заемат зеленината, цветята и цъфналите клонки, които символично пренасят силата на природата върху хората и домашните животни. Затова къщите, стопанските помещения и градините посрещат празничното утро окичени с букови клонки, клонки от разцъфнала ябълка или друго плодно дръвче.
На този ден в земята се заравя първото червено яйце от предходния Великден, за да е плодородна нивата. Най-ранобудния от къщата притичва до поляната, за да набере коприва, с която след това шибва по ходилата всички у дома, за да не ги застига злото през цялата година.
В нощта срещу празника, преди да пропеят първи петли, хората се къпят в утринната роса за здраве, тъй като народните вярвания гласят, че по това време всичко е "повито с блага роса". В нея се къпят и жени, които вярват, че това ще им помогне да бъдат плодовити.
Според друго народно вярване събраната и отнесена вкъщи гергьовденска роса притежава особена целебна сила. За да получат изцеление, болните се къпят в "лява вода" - мястото, на което реките завиват наляво.
Наред с обичаите за здраве и плодородие, на Гергьовден се извършват и обреди за прогонване на злите сили, които могат да отнемат плодовитостта и млечността на животните. Навремето се е правила така наречената защитна магия, при която са използвани растения и храсти, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи растения, както и такива със силна натрапчива миризма - чесън, коприва, къпина или глог.
Обредният хляб се украсява с фигурки на агънца, овчарска гега и кошара. След това заедно с печеното агне се освещава и всички се събират около празничната трапеза, около която се играят гергьовденски хора. Момите се люлеят на люлки, всички се теглят на кантар за здраве, а накрая костите от агнето се заравят в земята.
На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.