"Ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки", говорят съременниците на Висоцки в Русия
Владимир Висоцки е роден на 25 януари 1938 година в Москва.
През 1955 година постъпва в Московския инженерно-строителен институт, но напуска, за да постъпи в Московското театрално училище.
В началото на 60-те години записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз.
През 1964 година Висоцки се присъединява към трупата на театър „Таганка“, където остава до края на живота си.
Той участва в редица култови представления и филми, включително "Мястото на срещата не се променя" и "Малки трагедии".
Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 година, вероятно от сърдечен удар, причинен от алкохолизъм и пристрастяване към морфина.
Владимир Висоцки - поетът музикант, почитан от всички слоеве на обществото и дори от всички политически пристрастия, въпреки склонността му към остра социална критика.
Повечето от 700 песни и 30 филмови роли на Висоцки го правят един от най-иконичните личности от времето на Съветска Русия, въпреки лошите му отношения с комунистическата власт.
Певецът дисидент има драматичен живот, женен е няколко пъти и дори смъртта му на 42-годишна възраст е заобиколена от много въпроси и разнообразни теории.
"Ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки", говорят съвременниците на Висоцки в Русия.
Висоцки е сред малкото дисиденти, които успяват да балансират по тънката линия, която преминава между гнева на властите и тяхното одобрение. Вероятно това частично се дължи на факта, че голяма част от песните му не са политически а всъщност възхваляват - при това с добронамерен хумор - и добрите, и лошите качества на руския народ.
