На 14 септември се отбелязва църковния празник Въздвижение на Светия кръст Господен, наричан от народа Кръстовден. Това е един от четирите дни в година, в който според православната религия се извършва поклонение.
По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го "въздвижва" над главите на присъстващите. От това "въздвижение" получава своето име и празникът.
Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.
От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се "осветява" семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
На Кръстовден се спазва строг пост, „говеее се за кръста” и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки. На трапезата се слагат грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.
Именици днес са Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.
