Най-говорещите очи в българското кино - Васил Вачев (1925-2000)
Васил Атанасов Вачев е български актьор.Роден е в монтанското село Стубел на 14 юни 1925 г. В периода 1948-1950 завършва полувисш институт за учители във Враца. Година преди това става член на Съюза на артистите в България. След това работи и в театър, и в киното.
В Държавен архив – Враца се съхраняват личните архиви, дарени от изявени личности, свързани с Врачанския край, на които всяка година посвещаваме нашето издание «Наследие». Поредният брой е посветен на актьора Васил Вачев.
„Рядко можем да срещнем такова пластично лице, такава богата душевност изразена само в един поглед.” Проф. Чавдар Гешев 1964 г.
Тези думи се отнасят за един актьор, чието име все по-малко хора си спомнят. Но когато за пореден път се завъртят някои от емблематичните филми на българското кино, мълчаливият поглед на един от най-силните майстори на поддържащия образ подсеща всеки, който ги е гледал поне веднъж. „КРА¬ДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ", „БАЛОНЪТ", „ОС¬МИЯТ", „НАЙ-ДЪЛГАТА НОЩ” – това са най-излъчваните и днес стари филми, за чийто успех неговите поддържащи роли имат безспорна заслуга. Мълчаливото му присъствие озарява и редица ДРУГИ ПО-ИЗВЕСТНИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ - „ЛАВИНА", „БЯ¬ЛАТА МАГИЯ", „МОМЧЕТО СИ ОТИВА", „ТЪРНОВСКАТА ЦАРИЦА", „СЛУ¬ЧАЯТ ПЕНЛЕВЕ", „РОЯЛЪТ", „КАРАМБОЛ", „ЗЕЛЕНОТО ЧУДОВИЩЕ", „ОТКРАДНАТИЯТ ВЛАК", „ЛАМЯТА", „СТЕНА¬ТА"; както и ТВ СЕРИАЛ „СИНЯТА ЛАМПА".
Актьорската слава спохожда Васил Вачев през 1963 г. с филма „Непримиримите" на Янко Янков. Убедителното изпълнение на ролята на Немията още от първия му филм печели високите оценки от кинокритиката и предопределя бъдещата му филмова ка¬риера на майстор на поддържащи образи.
Усещането за автентичност на ролите на българския селянин, на българския войник, които той оставя у зрителя е ярко и въздействащо. Образи на силни и пластични герои, които той успява да изгради почти без нито една реплика. Неговите ординарци и разсилни, неговите селски образи са неподправени и убедителни.
Тези образи са пренесени от него директно от живота му – от родното село Стубел и хората, които истински познава и обича, както и от фронта, където участва сам. Големите режисьори Въло Радев, Борислав Пунчев, Георги Стоянов, Янко Янков откриват в негово лице таланта на мълчаливия герой, „обаятелния чар на нежната и същевременно корава душа на българския селянин”. Те неизменно намират в „артистичното му лице и толкова говорещи очи”, целия драматичен спектър, който може да изрази един поглед...
Мълчаливите герои на Васил Вачев, които стават неотделима част от знаковите филми на българското филмово изкуство през 60-те и 70-те години са естественото продължение на театралните му роли. Години наред той изгражда образ след образ на сцената на Врачанския драматичен театър, които налагат силата на мълчаливия герой като негова запазена марка на сценичната площадка. „Албена", „Спящата красави¬ца", „Пътеки", „Студена земя", „Борислав", „Емилия Галоти", „Про¬курора", „Заровеното слънце", „Едно момиче търси истината", „Модистката от Сайгон", „Мария Стюарт", „Сияйна зора", „Ви¬кат ви от Таймир", „Майстори", „Заключена пролет", „Крила", „Преспанските камбани", „Калинова горичка", „Живия труп", „Ду¬ховете на Цибрица", „Под игото", „Чутна Яна" и др. – това са част от постановките, които остават в златната епоха на Врачанския театър.
Но ако има роли перфектно изиграни от Васил Вачев, една от тях беше Куцар от „Албена" на Йордан Йовков, както казва режисьорът Николай Колов, който я поставя на Врачанска сцена. „И до днес, стане ли дума за Васил Вачев, непременно си спомнят за Куцар. А са изми¬нали десетилетия от тогава!” – спомня си режисьорът Николай Колов. Двамата са свързани от общите им театрални преживявания в любителските постановки в с. Стубел. Затова и едни от най-успешните и запомнящи се образи в негово изпълнение, по една закономерна случайност са в постановките на неговия съселянин и ученик, режисьора Николай Колов във Врачанския театър, където съдбата ги среща отново.
Колов е щастлив да му повери главните роли в ре¬дица свои важни, емблематични и популярни сред театралната и културната общественост постановки. Така се появяват неговите ве¬ликолепни изпълнения на Куцар от „Албена", Момчил от „Студена земя", Бащата от „Прокурора", Иван Асен от „Борислав", Галоти, от „Емилия Галоти”, с които театралната публика на Враца живее много години. Някои от тях имат по-вече от сто представления, поради нестихващия зрителски интерес.
Врачанският театър приема Васил Ва¬чев като артист-стажант през театралните сезони 1948/1949/1950 година. Играе в постановките на режисьорите Георги Крънзов и Ради Тамамджиев. Тогава отбелязва актьорско постижение в ролята на Дормедонт от „Късна любов" на А.Н.Островски. През 1952 г., Васил Вачев постъпва във Врачанската театрална група, където играе до 1977 г. През този период режисьори са Георги Фратев, Николай Фол, Николай Колов и Цвятко Николов.
В своите роли, Васил Анастасов Вачев пренася образа на съселяните си от Стубел. Той принадлежи към поколението на любителските театри, който създава школа от шлифовани актьори, родени с невероятен талант и израсли на самата сцена.
И въпреки, че завършва Педагогическия инс¬титут в гр. Враца, за да се върне като учител в родното си село, той продължава там една стара семейна традиция – самодейния театър. И ако дядото Първан Вачов през 1900 г. е орга¬низирал първото театрално представление в Стубел, а фамилия¬та Вачеви са основните носители на просветата и читалищно-културната активност в Стубел през XX век, то Васил Вачев ще остане в паметта на стубленските поколения със създаването на истински самодеен театър в селото.
Годините, когато В. Вачев работи в Стубел, са едни от най-кра¬сивите в миналото на селото. Тогава той е основната ръководна и творческа движеща сила в театралната, културната, просвет¬ната и художествената самодейност на читалището и училището и организира местен самодеен театър. Сам поставя десетки пиеси, играе главни роли, рецитира, пише стихове, рисува плакати, изявява се като вълшебник, дири¬жира читалищни и ученически хорове, с които печели околийски и областни награди, активно спортува, свири в духовата музика, директор е на околийски пионерски летни лагери.
Самият Васил Вачев си спомня за тези години : „И сега, когато се вглеждам в списъка на драматичните ни произведения виждам, че те са доста много. За един кратък период сме играли 30 пиеси с около 45 представления, над 60 младежи-изпълнители, 10-15 от които бяха ядрото. ..Калната топка”, „Калин Орелът”, „Алипиевия чифлик”, „Васил Левски”, „Боряна”, „Две майки”, „Пожар”, „Неразделни” и др. Правехме всичко възможно да създадем живи правдиви и вълнуващи образи, да вдъхнем живот, да дадем плът и кръв на нашите герои. Да представим събитията верни на епохата и съвременността... да направим декор, осветление, музика, мизансцен, ефекти... Репетирахме. Уважавахме се. Не, това е малко. Обичахме се. Една обща радост винаги ни е обземала на представленията. Хората захласнато ни слушаха ...сливаха се с нас. Публика и актьори ставаха едно цяло”
За тези представления неизличими спомени пази и режисьорът Николай Колов. „Дъхът ми спираше, когато мислено се връщах в селското чи¬талище „Събуждане" и подпрян на „кошарата" гледах поредното представление на „Индже войвода", „Калната топка", „Гнил дом", „Неразделни", „Цигани", „Боряна"... Каква магия! Мамещите свет¬лини на свещите, газените лампи, петромакса... И оня особен свят, който увличаше, вълнуваше и независимо дали плачеш, смееш се, одобряваш или негодуваш, неизменно ти доставяше една наслада, която може само да се изпита, но не и да се разкаже с думи. И винаги на сцената беше Той — същият и толкова разли¬чен Васил Вачев, че ти се струваше друг човек, със съдбата на който ти ставаш съпричастен...”
На Врачанска сцена Васил Вачев работи до 1977 г., неизменно в амплоато си на поддържащ мълчалив герой с говорещи очи, в което остава ненадминат. Това е един от най-силните периоди на врачанския театър, когато заедно с Вачев са майсторите на главните роли Димитър Панов, Цвятко Николов, Юлия Ганчева, Никола Дадов, Григор Вачков, Никола Анастасов, Иван Атанасов, Аспарух Сариев, Ивайло Диков, Груди Кадиев, Мария Стефанова, Вера Варадинова, Нина Дамянова, Валентин Цоцовски, Истилиян Кръстев, Спас Начев, Богдана Вульпе, Светослав Петров, Лиляна Петрова, Зефира Минкова, Илиана Димитрова, Милка Попантова, Димитър Добрилов, Иван Кирилов, Панчо Мачев, Донка Ангелова, Георги Го¬ранов и много други известни и славни актьори от Врачанския на¬роден театър. Но всички заедно изграждат великолепни постановки, които остават в историята на театралната сцена.
Весела ПЕЛОВА,
Държавен архив Враца